Тази година излязоха няколко качествени и смислени филми на DVD. Предлагам някои от тях, които заслужават твоето внимание и място в колекцията.   
  ДОГВИЛ Dogville копродукция, 2003, 178 мин. реж. Ларс фон Трир с Никол Кидман, Пол Бетани, Лорън Бакол   Това е първият филм на Ларс фон Трир, който ще има премиера на DVD в България. Незная каква е причината за този определено смел ход на дистрибутора, но подозирам че нейното име е Никол Кидман. Дори и да е така, заслужава заслужено поздравление. Тези, които са гледали филми на Трир знаят за какво говоря. Той е труден и неразговорчив режисьор. Няма и помен от конвенционалност (Пази Боже!). Темите са различни, дълбоки и болезнени. Реже като скалпел и не обича да бинтова раните. Така беше в “Европа”, “Порейки вълните”, “Танцьорка в мрака”, така е и в “Догвил”. Ако не си го гледал трябва да се въоражиш с малка доза търпение, докато навлезеш в стилизирания и условен свят, заедно с героинята на Никол Кидман. Там те очаква на пръв поглед познато и дружелюбно общество, което обаче само чака да се порежеш, за да изпият кръвта ти, душата ти и да захвърлят мъртвото ти тяло на кучето. И това е само началото, а ако знаеш какъв е финалът...     КУЧЕШКИ СЛЕДОБЕД Dog Day Afternoon САЩ, 1975, 120 мин. Реж. Сидни Люмет С Ал Пачино, Чарлс Дърнинг, Крис Сарандън   В един горещ бруклински следобед, двама неизвестни оптимисти се подготвят да оберат банка. Сони е мозъкът на операцията, Сал е неговият съучастник, а резултатът е пълна катастрофа. Защото пристига полицията, телевизията, цяла тълпа зяпачи и даже продавач на пица. Филмът е построен върху реалните събития, които са се случили в Бруклин в горещия ден на 22 август 1972 г. Сценаристът Франк Пиърсън (получил “Оскар” за своята работа) и режисьорът Сидни Люмет не предлагат обикновено реконструкция на случката. Разказът им е изпълнен с точни психологически нюанси и детайли, водени от желанието да разкрият мотивите на своите герои. Люмет с документална точност рисува панорама от образи и събития, въвлечени в драмата на главния персонаж. Без съмнение голям принос за успеха на филма има и Ал Пачино със своето виртуозно изпълнение. Ролята на аутсайдер силно контрастира с това което прави преди това в “Кръстникът”.   ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОЙНСТВО All The President’s Men САЩ, 1976, 121 мин. Реж. Алън Пакула С Дъстин Хофман, Робърт Редфорд, Джейсън Робъртс 4 награди “Оскар” (1976) – най-добра второстепенна мъжка роля (Джейсън Робърдс), адаптиран сценарий, сценография и звук   Ако не знаеш нищо за аферата “Уотъргейт”, това е филмът от който ще научиш всичко, или поне това което са написали двамата главни герои – журналистите Боб Удуърд и Карл Бърнстейн. Тяхното разследване води до оставката на тогавашния американски президент Ричард Никсън. Година по-късно Алън Пакула заедно със сценариста Уилям Голдман правят от тази история филм. “Цялото президентско войнство” е част от поредицата ленти от 70-те години, когато американските автори се опитваха да бъдат будната съвест на нацията. Знаметото на либерализма се развява свободно независимо дали става дума за “Полет над кукувиче гнездо”, “Шофьор на такси” или “Кучешки следобед”. Звездите на тези филми са Джак Никълсън, Робърт де Ниро, Пачино, Хофман. Без съмнение филмът ни дава добър пример за истинска разследваща журналистика, която в днешно време все повече се задушава под натиска на “обръч от фирми”...         12 МАЙМУНИ 12 Monkeys САЩ, 1996, 130 мин. Реж. Тери Гилиъм, с Брус Уилис, Меделин Стоу, Брад Пит, Кристофър Пламър   Преди премиерата на филма попитали Тери Гилиъм защо е направил „12 маймуни”. Той отговаря по следния начин: „Мисля че, достатъчно гледахме „От глупав по-глупав”, време е да видим „От умен по-умен”. Както обикновено, Гилиъм е директен и нескромен, но има право. Смея да твърдя, че това е най-добрият му филм в кариерата, ако трябва изобщо да се прави някакво сравнение. Дори погледнат от дистанция на времето (само 10 години), филмът смазва и плаши с достоверността, която днес наблюдаваме в света около нас. Иначе режисьорът работи в позната територия – антиутопията, чийто механизми вече е изследвал в „Бразилия”. За Гилиъм бъдещето вече е история, а тя не е розова. Само един човек може да промени хода на историята. Това естествено е Брус Уилис. Но този път героят му е смазан и подтиснат човек, на ръба на разума и лудостта и по-важното е, че не иска да спасява света. Тери Гилиъм също не иска.        БЕН ХУР Ben-Hur САЩ, 1959, 212 мин. Реж. Уилям Уайлър, с Чарстън Хенстън, Джак Хокинс, Стивън Бойд, Хю Грифит 11 награди „Оскар” (1959)   Преди „Титаник” да триумфира в нощта на „Оскар”-ите през 1997 година, никой филм не можеше да се сравнява по брой златни статуетки с величествения и епичен „Бен Хур”. За времето си (1959) това е най-голямата и скъпа продукция, която Холивуд е правил. Проектът е подготвян 10 години, сниман е цяла година, използвани са над 100 000 статисти, а филмовата лента е дълга колкото обиколката на Земята. Зад тези факти стои един грандиозен филм, чийто действие се развива в Ерусалим в началото на първия век. Историята във филма се гради върху традиционния епически сюжет, от който по-късно с пълни шепи черпят „Смело сърце” и най-вече „Гладиатор”. Уважаваният и богат Бен Хур е пратен в робство от най-добрия си приятел, а семейството му е хвърлено в тънен подземен затвор. Благодарение на смелостта си, героят връща свободата си решава да отмъсти за семейството си. В края на филма се среща и със Спасителят, който го благославя. „Бен Хур” е дълъг, а на места изключително наивен, но това е вконтекста на времето в което е правен. Все още остава забележителен епизодът с надбягването с колесници.        БУЧ КАСИДИ И СЪНДАНС КИД Butch Cassidy And The Sundance Kid САЩ, 1969, 106 мин. Реж. Джордж Рой Хил, с Пол Нюман, Робърт Редфорд, Катарин Рос 4 награди „Оскар” (1969) – сценарий, операторско майсторство, музика и най-добра песен.   Може и да си се питал защо фестивалът на независимото американско кино създаден от Робърт Редфорд се казва „Сънданс”. Не е на името на града, в който се провежда. Един от най-известните герои в световното кино, се играе от Редфорд и това е другата половина от незабравимия филмов тандем Буч Касиди и Сънданс Кид. Буч е вечният оптимист и самозван ясновидец. Сънданс е спокоен и изкусен стрелец. Заедно с игрална трупа те изнасят представления как Западът е бил спечелен и след това изгубен. Преследвани из половината страна от безмилостен полицейски отряд, Буч и Сънданс избягват в Боливия, където се опитват да започнат нов живот. Но поплярните разбойници откриват, че времената се променят дори по-бързо от представителите на закона. Подобно на двойката Бони и Клайд, героите на Нюман и Редфорд стават легендарни не са в рамките на филмовия сюжет, но и отвъд екрана. Техните образи продължават да вдъхновяват милиони зрители, нещо рядко срещано като се има предвид, че това са реално съществуващи лица.    ПРОФЕСИЯ: РЕПОРТЕР Professione: Reporter Италия/Франция/Испания, 1975, 119 мин. Реж. Микеланджело Антониони, с Джак Никълсън, Мария Шнайдер, Джери Ръней Кър   По време на снимките има един забавен момент, в който Джак Никълсън бил толкова ядосан на Антониони, че казал на продуцентите: „Кажете на онзи Антониони, да не ми се прави на Микеланджело!” Гневните реплики между двамата големи не са малко, но пък резултатът от съвместната им работа е ненадминат шедьовър на политическото кино. Героят на Никълсън е репортер в английска телевизия, който трябва да се свърже с водачите на африканска революционна група, която се бори за национално освобождение. В съседна стая в хотела, намира трупа на мъж, в който открива удивителна прилика. Решава да подмени своята самоличност и да избяга от живота, който в водил до сега. Неусетно героя на Никълсън е въвлечен в събитията провокирани от африканското освободително движение. На фона на политическите събития, Антониони създава напрегнат трилър, който напомня като стил и търсения предните му творби „Фотоувеличение” и „Забриски пойнт”. Финалните 20 минути от филма продължават и до днес да бъдат изучавани в филмовите училища, а непредубедените зрители да останат задълго зашеметени в тъмния салон.      ИНТЕРВЮ С ВАМПИР Interview With the Vampire: The Vampire Chronicles САЩ, 1994, 122 мин. Реж. Нийл Джордан, с Том Круз, Брад Пит, Крисчън Слейтър, Стивън Риа, Антонио Бандерас   Мисля, че в историята на киното няма по-добър филм на вампирска тематика. Дори и да се върнем назад във времето, няма да откриеш толкова проникновено докосване до самотния живот на вампирите, каквото прави Нийл Джордан в “Интервю с вампир”. Албер Камю би бил доволен да види, че екзистенциалните дилеми са присъщи не само на хората, но и на вампирите. Още преди да излезе филма по световните екрани скандалите около неговото създаване не стихваха. Авторката на романа Ан Райс остро разкритикува избора на Брад Пит и Том Круз за централните роли. По-късно откупи цяла страница в списание “Вараети”, за да се извини за обидните квалификации по адрес на двамата актьори и да похвали създателите на филма. Дали това е част от рекламната стратегия на филма, не мога да преценя от разстояние, но със сигурност резултатът е повече от добър. А Том Круз прави една от най-добрите си роли в кариерата. Брад Пит е ясен.       КОТКА ВЪРХУ ГОРЕЩ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ Cat On A Hot Tin Roof САЩ, 1958, 108 мин. реж. Ричард Брукс, с Пол Нюман, Елизабет Тейлър, Джудит Андерсън, Джак Карсън   За такъв филм се пише трудно или лесно. Зависи дали го приемаш лично или не. Няма да забравя, колко бях впечатлен от него, когато го гледах за първи път. Не можех да му се наситя. За съжаление в съвременното кино все по-рядко се правят такива филми. А този не е остарял и с минута. Елизабет Тейлър е млада, красива и дива, а ослепително сините и опиянени от твърде много алкохол очи на Пол Нюман хипнотизират до отказ. Какво друго ти трябва? Перфектния диалог и история на Тенеси Уилямс и добър режисьор като Ричард Брукс. Историята ти е добре позната и твърде вечна, за да можеш да я забравиш – стари семейни язви на показ, по време на семеен празник. Болката е истинска и зверска, а катарзисът минава през теб като бързо уиски, което те изгаря отвътре, но после бавно те сгрява. Чувстваш се топло и уютно. Има помирение.      ТРАМВАЙ ЖЕЛАНИЕ Streetcar Named Desire САЩ, 1951, 122 мин. реж. Елиа Казан, с Марлон Брандо, Вивиан Лий, Ким Хънтър    Един от легендарните филми в историята на киното и безспорен шедьовър. Друга класическата пиеса на Тенеси Уилямс пренесена на големия екран, този път от Елия Казан. Тук режисьора се опитва да интерпретира историята от фройдистка гледна точка, като набляга на подсъзнателните мотиви, които водят героите от едно към друго действие. Казан максимално се отлепя от сценичната условност към която приляга пиеса и се стреми да направи максимално кино. За това му помагат не само крупните планове, но и изключително прецизният подбор на актьори – Брандо е във върховна форма, макар и в началото на кариерата си, а Вивиан Лий успява да надскочи целомъдрения си и мил имидж създаден в “Отнесени от вихъра”. Днес, когато в някои български театри се опитват безпомощно да интерпретират гениалната пиеса на Тенеси Уилямс, този филм би било добър повод да си припомниш защо проблемът не е само в зрителите.     УКРОТЯВАНЕ НА ГНЕВА THE UPSIDE OF ANGER САЩ/Германия/Великобритания, 2005, 118 мин. реж. Майк Байндър, с Джоан Алън, Кевин Костнър, Ивън Рейчъл Ууд   Сценарият на филма е написан специално за Джоан Алън и това си личи, особено в нейната игра. Много съжалявам, че актрисата дори не бе номинирана за “Оскар”. Играта и е убийствено добра и малката Рийз не би могла да и стъпи на който и да е пръст. Жалко, наистина, но като се казва в подобни моменти – моралната победа остава на наша страна. За изненада удоволствието от филма идва и от позагубилия се напоследък Кевин Костнър, който напомня че би могъл да играе страхотно, стига да иска. А “В укротяване на гнева” го прави с кеф, чак ти идва заедно с неговия герой да си налееш едно двойно уиски. Иначе филмът разкрива драма на две самотни сърца, които са твърде поочукани от съдбата, за да хранят каквито и да илюзии за своето щастие, но пък са запазели достатъчно нежност, която да споделят, пък било и с помощта на някоя и друга чашка или шише уиски.    ЗАТЪМНЕНИЕТО L’eclisse Италия/Франция, 1962, 123 мин. Реж. Микеланджело Антониони, с Ален Делон, Моника Вити, Франциско Рабал   Ако има режисьор, който с почти всеки един филм да представи отчуждението и абсурда, както го вижда Камю, то това е Микеланджело Антониони. „Затъмнението” не е по различен в това отношение. Това е последната част от класическата трилогия на Антониони, започнала с „Приключението” и продължила с „Нощта”. Големият майстор на киното не следва традиционен сюжет. По-скоро взема избрани моменти от живота на своите герои, за да изгради в края на филма завършена емоционална история. „Затъмнението” е знаков филм в кариерата на Ален Делон. Тогава, още млад той да е един от водещите актьори, които залагат на авторски или експериментални филми. По-късно подобно на Белмондо се насочва към лекия жанр на криминалните филми.     КАГЕМУША Kagemusha Япония, 1980, 179 мин. Реж. Акира Куросава, с Тацуя Накадай, Цитому Ямазаки, Кеначи Хагивара  „Златна палма”, Кан (1980)   Дори не е за вярване, че филм от колоса на японското кино Акира Куросава излиза на DVD в България. Но това е една малка част от добрите новини, които ни очакват след влизането на страната ни в Европейския съюз. Продуциран от Джордж Лукас и Франсис Форд Копола, филма се превръща веднага в явление, покорило целия филмов свят. Освен това е известен и като най-скъпия японски филм в страната на изгряващото слънце. „Кагемуша” (в превод „Сянката на война”) е епична драма за феодален конфликт в Япония през 16 век. Разказва се за могъщият военачалник Шинген, както и за девизът, украсяващ бойните му знамена: “Бърз като вятъра, тих като гората, свиреп като огъня, непоклатим като планината.” След като бива ранен смъртоносно, Шинген заповядва на клана си да намери двойник, който да го замести и да пази в тайна смъртта му, за да се предпазят от врагове. Кагемуша е дребен престъпник, който трябва по някакъв начин да се превърне във велик водач и да командва 25 000 самураи.   ТРИТЕ ПОГРЕБЕНИЯ НА МЕЛКИАДЕС ЕСТРАДА The Three Burials of Melquiades Estrada
САЩ/ Франция, 2005, 121 мин.
Реж.Томи Лий Джоунс, с Мелиса Лео, Дуайт Йоакам, Дженюари Джонс, Бари Пепър, Хулио Сесар Седийо

Актьорът Томи Лий Джоунс прави своя режисьорски филм като любовна поема. Резултатът е осъвременена легенда, която, възстановявайки духа на Стария Запад, а в най-добрите си моменти стига дори до нивото на класика в уестърна Сам Пекинпа. Джоунс прави поредното си великолепно изпълнение в ролята на управителят на ранчо Пийт Пъркинс, който страда безутешно заради претупаното погребение на Мелкиадес Естрада. Освен че приживе Естрада е неговата дясна ръка в мексиканското ранчо, той не умира от естествена смърт, а е убит. Пийт се наема да изрови мръсната истина за смъртта на приятеля си. Тя му разкрива голия фанатизъм и несправедливостта към децата на смесената култура. Сценаристът Гийермо Ариага, чиито по-ранни филми "Кучката любов" и "21 грама" взривиха зрителите по кинофестивалите, представя поредната стегната и смела фабула, която вече му донесе и награда.   2001: ЕДНА ОДИСЕЯ В КОСМОСА 2001: A Space Odyssey Великобритания/САЩ, 1968, 139 мин. Реж. Стенли Кубрик, с Киър Далия, Гари Локуд, Уйлям Силвестър, Даниел Рихтер   Във всички класации „2001: Една одисея в космоса” е поставен на първо място, като класика във фантастичния жанр. На второ място е „Междузвездни войни”. Без съмнение екранизацията по разказа на Артър Кларк „Часовоят” поставя начало на нов етап в развитието на жанра. Величествената „космическа одисея” с годините придобива все по-голямо значение. Опитът на Кубрик е уникален с това, че с един филм обхваща н малко и при това ключови теми и проблеми на човечеството – от далечното минало, до неговото бъдеще през 21. век. Философските, мистични и свръхестествени търсения на истината, и свръхразума, които са материализирани в един намерен монолит Кубрик превръща в един грандиозен филмов спектакъл и истинско космическо пътешествие във времето и пространство, до ден днешен когато излиза на DVD в началото на 21. век.   МОНТИ ПАЙТЪН И СВЕЩЕНИЯТ ГРААЛ Monty Python And The Holy Grail Великобритания,1975, 90 мин. Реж. Тери Джоунс и Тери Гилиъм, с Джон Клийс, Майкъл Пейлин, Ерик Айдъл, Тери Гилиъм, Греъм Чапман, Нийл Инес, Тери Джоунс   Това е първият пълнометражен филм на легендарната или по-скоро култова група „Монти Пайтън”. След като реализират телевизионната поредица „Летящия цирк на „Монти Пайтън” по BBC, великолепната шесторка е готова за своя кинодебют. За целта им помага не по-малко известният им фен Ринго Стар, който става продуцент на филма, и ето че техните пълнометражни мечти стават реалност. Както се подразбира от заглавието, историята се върти около достойният рицар Камелот и останалите му „братя по оръжие” от легендарната кръгла маса. Резултатът е потресаваща пародия на всички по-известни (и не токова) рицарски истории и техните екранизации. Бих искал да поздравя всички настоящи и бъдещи фенове на филма с епизода, в който Черният рицар, който макар и останал само по торс (буквално!), не се оставя да бъде победен... Всичко останало е добра прелюдия към гениалния „Животът на Брайън”.       ДВАМА МЪЖЕ В ГРАДА
Deux hommes dans la ville
Франция/Италия, 1973, 90 мин.
реж. Жозе Джовани, с Ален Делон, Жан Габен, Жерар Депардийо, Мишел Буке 

Режисьорът на филма дълго време е бил затворник преди да стане писател и режисьор. Жозе Джовани е буквален житейски пример и потвърждение на популярния стих за човекът, който влязъл в затвора и станал човек. При това какъв! Без да е комунист. Животът му е низ от перипетии, които са достойни за не една криминални истории. Когато снима филма, и 20 години по-късно, при срещата ми с него в България, Джовани бе улегнал мъж без помен от престъпното си минало. Накратко филмът разказва за току-що излезлия от затвора Жино, който започва почтен живот благодарение усилията на неговия наставник, Жермен Казньов. Но един инспектор не му вярва и въпреки желанието на Жино да води нормален живот, го тласка към убийство. „Двама мъже в града” е лично и много болезено обвинение срещу смъртното наказание, бездействието на правосъдието и гнусните полицейски методи. Звучи потресаващо познато...    ПРЕХОДЪТ Le Passage Франция, 1986, 100 мин. Реж. Рене Манзор, сАлен Делон,Кристин Боасон, Жан-Люк Моро.
Сигурно няма да повярвате, но това е филмът след който открих Ален Делон като актьор. Е, след това бяха „Нашата история”, „Затъмнение”... Проблемът бе, че преди това бях гледал единствено неговите участия в полицейските филми, с които бе известен през 80-те години. Всъщност, по-коректния превод на заглавието би трябвало да е „Брод”, както е известен филмът в България. Но това са бели кахъри. Филмът разказва историята на Жан Диас, режисьор-аниматор, който заедно със своя малък син претърпяват автомобилна катастрофа. Смъртта е предизвикала катастрофата и предлага на Диас сделка: да направи филм срещу насилието, в който тя ще вземе неговия син, изпаднал в кома след инцидента. Следва едно психедилично пътуване между реалния и фантазния свят на героя. Границата между тях се слива, а щастливия край е буквално в четката на аниматорът, който трябва да влезе в света, който е създава.           ЛЮБОВНИКЪТ
L` Amant
Франция, Англия, Виетнам, 1992, 115 мин.
реж. Жан-Жак Ано, с Джейн Марч, Тони Ленг, Ка Фай, Фредерик Мейнинджър, Арно Джиованинети

Романът на Маргюрит Дюрас не е лесен за филмиран. Който го е чел знае какво имам предвид. В него няма класическа история. Любовта на героите не е линейна. Събитията се случват в мислите и чувствата на двамата влюбени. Освен това, историята е автобиографична. Т. е., задачата става се по-трудна. Филмовият проект се е случил благодарение на Жан-Жак Ано. След блестящата екранизация на „Името на розата” и безмълвния „Мечката”, Ано не е устоял на изкушението и предложението да заснеме на голям екран култовия роман. Рискът става още по-голям, защото претенциозната мадам Дюрас има няколко опита като режисьор в киното. Фактът, че не си спомняш дори един неин филм е красноречив. Но това няма отношение към качеството и съдържанието на филма. Режисьорът коректно проследява развоя на чувствата и историята на изгубената невинност на Джейн Марч, за която тази роля ще остане единствено запомняща се.        БРАТЯ ГРИМ The Brothers Grimm Великобритания/Чехия, 2005, 118 мин. Реж. Тери Гилиъм, с Мат Деймън, Хийт Леджър, Моника Белучи, Джонатан Прайс, Петер Стормаре   Това не е новият шедьовър на Тери Гилиъм, но пък не може да очакваме всяка негова лента да бъде събитие. Според мен, режисьорът просто се е позабавлявал на тема братя Грим. Напоследък не съм гледал по-добра приказка (доколкото ги има в съвременното кино). Да не забравяме, че това е вариация, а не буквална екранизация. Истинско удоволствие е да разпознаеш кой епизод от коя приказка на братя Грим е. Сценографията, декорите и костюмите отново са на висотата, която сме приели като статукво във всеки филм на Гилиъм. Този път Тери Гилиъм не се е увлякъл прекалено в любимите си стилови похвати, и по-скоро е работил конвенционално. От това обаче филмът не е загубил. Въпреки това режисьорът отново се е прицелил във възрастната си и по-важното – мислеща аудитория. Така, че не е изненада че и в “Братя Грим”, Гилиъм е заложил отново на любимата си постмодерна стилистика, в която има много сюрреализъм, гротеска и... Моника Белучи.   МУЛЕН РУЖ! Moulin Rouge! САЩ, 2001, 123 мин. Реж. Баз Лурман, с Никол Кидман, Юън Макгрегър   От австралийския „Танцуващо сърце” до холивудския „Ромео и Жулиета”, и без спирки помежду им, режисьорът Баз Лурман бързо привлече вниманието върху себе си. При това не само на продуцентите, но и на зрителите, които видяха в него новият разбивач на филмови клишета и догми. И сигурно са прави. Не вярвам Лурман да се остави на стари лаври, но това зависи от следващия му проект. Така или иначе последния му филм „Мулен Руж!” предизвика крайна поляризация, както „Ромео Жулиета”. И има защо. Някои видяха в него възраждане на мюзикъла (което си е така), а други претенциозна преигравка с познати филмови и оперни истории. И така да е. „Мулен Руж!” е събитие, а на Никол Кидман кариерата тръгна стремглаво нагоре до „Часовете”, освен това се оказа че пее страхотно, дори и извън филма. Справка: Дуетът с Роби Уилямс.        КАРИБСКИ ПИРАТИ: САНДЪКЪТ НА МЪРТВЕЦА Pirates Of The Caribbean: Dead Man’s Chest САЩ, 2006, 145 мин. Реж. Гор Вербински, с Джони Деп, Орландо Блум, Кийра Найтли   Признавам си че не бях много впечатлен от първата част на „Карибските пирати”. След като гледах продължението, преосмислих позицията си и киноманските си чувства и смятам, че това е най-добрия приключенски филм от 1989 година насам, когато Спилбърг направи последната част от трилогията за „Индиана Джоунс”. В „Сандъка на мъртвеца” има всичко, което прави филма добър в своя жанр: добра история, изпипани скечове до изчерпване на ситуацията, визия, която напълно съответства на разказа, с специалните ефекти са използвани прагматично, а не самоцелно. Има красавица (която играе добре), поддържащ герой, който да задържи погледа на милиони зрителки и Джони Деп. Неговия герой си е чисто актьорско постижение (да не говорим, че не е лесно да предадеш плът и дух на атракцион от Дисниленд), за което справедливо получи номинация за „Оскар”. Да се надяваме след третата част наистина да го получи. Заслужава го.        

Далеч не всичко от изброените от теб филми съм гледала, но от това, което ми е познато, Догвил определено ми е любим и ми харесва, че с него започваш (макар че може и да е случайно съвпадение). Аз не разбирам от кино и мнението ми на любител е неангажиращо, но ако в блога ти попаднат хора, които ценят метафората и абсурда и не се свенят от перверзията на мисленето като художествено изразно средство, аз горещо им го препоръчвам. Развам се да науча от теб, че е излязъл на DVD.

Страхотна колекция! Благодаря за списъка, някои съм гледала, а другите непременно ще гледам!

Въпреки, че не съм гледала всички от споменатите филми коментарът върху останалите намирам за много съдържателен. Впечатлена съм.