СЪР АЛЪН ПАРКЪР:
 “Най-добрите филми се правят все още от моето поколение”*   Той едва ли има нужда от специално представяне. Неговите филми отдавна са го превърнали в култов режисьор. “Среднощен експрес”, “Пилето”, “Пинк Флойд: Стената”, “Ангелско сърце” са само част от шедьоврите на киното, които промениха представите и възгледите на няколко поколения.     В “Пътят към Уелвил” героят на Антъни Хопкинс споменава българското кисело мляко, благодарение на което българският народ живее твърде дълго. Имахте ли възможност вече да опитате от него и да се убедите сам в това?   - Всъщност имах тази възможност. Откакто съм в България май не правя нищо друго, освен да ям прекрасна българска храна и да пия вино. Може би трябва да се запася с българско кисело мляко, когато си тръгвам обратно към Лондон, за да живея по-дълго!   Само, че то се прави от специална бактерия, която извън България губи качествата си.   - Така ли! Явно само българите имат привилегията да живеят по-дълго.   Повечето ви филми имат политически контекст, дори и музикалните. Смятате ли, че киното може да промени обществените нагласи на хората?   - Като бях по-млад наистина мислех, че киното може да промени света, но в последствие видях, че не става изведнъж и, че всъщност евентуално стъпка по стъпка може да промени начина на мислене. Като млад, по-скоро очаквах типа отношение да е в смисъл на революционерско т. е. киното като израз на революционерските идеи. Това в крайна сметка не се получи. Това, което реално може да стане след една прожекция, е хората да отидат някъде на кафе и да обсъдят видяното във филма. За мен лично това е една доста добра възможност.   Това означава ли, че сте се разделили с някакви илюзии?   - Не мисля, че съм се спрял и съм се разделил с някакви илюзии, по- скоро съм станал реалист. Примерно в последния си филм третирам проблема за отношението на американците към смъртното наказание. Тогава осъзнах колко е трудно да се промени човешката нагласа.   Когато отидохте да снимате в Холивуд, трябваше ли да направите някои компромиси със своите възгледи, било политически или режисьорски  за това, как се прави кино?   Всъщност повечето от филмите ми са правени с американски пари, а и цялата индустрия там се промени през последните 25 години. Имах голям късмет, защото съвсем доскоро те не успяваха да се намесят в моите филми. Защото новото поколение изпълнителни директори от холивудските студия са много по-активни и агресивни. Не говоря от политическа гледна точка, няма подобно нещо като цензура например, единствената цензура всъщност са парите. Всеки проект трябва да бъде много успешен.   Тери Гилиъм твърди, че вид цензура е дори това, да покажат филма ти в малко на брой киносалони. Това  случвало ли се е с ваш филм?   - Аз до голяма степен имах късмет, а и проблемът тук е по-фин. Причината да не покажат филм на Тери Гилиъм е чисто комерсиална, не смятайки че той ще донесе добри приходи. По-лошото е, когато не намират филма за достатъчно интересен, за да го покажат. Разбира се те никога не оценяват художествените качества на филма, а решенията им винаги се основават на комерсиалната стойност.   Доколко правите компромис с комерсиалната страна във своите филми?   - Не съм правил твърде много компромиси, що се отнася до комерсиалната страна. Например последния ми филм беше показан като голяма премиера в хиляди киносалони в един и същ ден, както се прави в големите комерсиални проекти. В последствие осъзнах, че не е трябвало, че твърде комерсиално сме подходили. Така се получи обратното на това, което е станало с Тери Гилиъм.    “Пилето” и “Стената” са филми на нашето поколение, които много ни промениха. Какви филми биха вълнували и променили сегашното?   - Абсолютно съм съгласен с това, че всяко поколение има своето кино. Това, което ме притеснява за настоящето поколение е фактът, че то има съвсем нов тип развлечения и влияния не само от киното, най-вече компютърните игри, защото те имат един коренно различен ритъм, а за това поколението изисква вече един нов тип кино. Съвременните филми са много по-динамични, с твърде много специални ефекти и т. н. Вече е онова бавно и задълбочено кино, изискващо мислене.   В такъв случай какъв трябва да бъде филма, който би променил сегашното поколение?   - Все още чакаме подобен филм да се появи. Аз лично го очаквам, а за момента най-добрите филми се правят все още от по-старото поколение режисьори като мен.   Има ли шанс отново вие да направите този филм?   - Разбира се, ако имам достатъчно късмет...

P.S.
Това е интервю за списание INTRO. За съжаление, имах само 10 минути на разположение за разговор! За такъв отрязък от време само тези въпроси успях  да задам :(  !