ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА Ще останем ли равнодушни отшелници пред компютъра или ще се върнем в тъмния киносалон
Знаете ли защо първата прожекция на филм, както и първото кино в България водят началото си от Русе, а не от столицата София. Естествено, отговорът се крие е местонахождението на града – той е пристанище на Дунав. Не случайно обликът и архитектурата на Русе бързо се осъвременява след Освобождението продобивайки западноевропейски стил. Още в зората на киното, разпространителите на филми са търсели най-лесния и пряк достъп до повече зрители (те не са и подозирали, колко бързо и безпрепяствано това ще стане век по-късно благодарение на интернет). По суша и море, киното постепенно си поправя път до все повече и повече публика, и става най-разпростаненото и достъпно изкуство за масите. Затова интелигентната и елитарна публика в началото гледа надменно на новото зрелище. Другата причина за бързото популяризиране на киното е неговият универсален език. Филмите са все още неми, пояснителните надписа са кратки и може и без тяхна помощ да се разбере историята, която се разказва. Благодарение на киното светът постепенно става все по малък и познаваем. Хората от различни краища на света разбират, или по-скоро вече виждат в движещи се картини, животът извън очертанията на своите национални граници и собствен мироглед. Те могат да сверят представите и фантазиите си, които са имали до този момент. Могат да видят военните хроники от Първата световна война, посещават Северния пояс, присъстват на коронясването на крале... Вампирите най-после успяват да видят как изглежда изгревът... (“Интервю с вампир”). Неграмотните могат да разберат за какво се разказва във “Война и мир” само за 20 минути!   Периодът с навлизането на звука в киното закратко възпрепядства “лесният” прочит на филмите. Масово популярни актьори от немия екран изведнъж залязват, защото гласът им не е “кинегиничен”. Драматичната история на такава забравена звезда разказва режисьорът Били Уайлдър в “Булевардът на залеза”. Постепенно киното става цветно, стерео, дигитално... Киното се превръща в тотално средство за масова комуникация. Милиарди хора по целия свят споделят комнежите, мечтите, трагедията, приключенията на едни и същи герои, в едни и същи истории. Така още преди понятието глобализация да се появи на бял свят и да се превърне в тема за широки дискусии, киното го осъществява. С появата на телевизията и по късно видеото и компютъра започва обратната тенденция. Въпреки, че в последните години се заговори за глобализация, техноллогиите изпреварват дискусиите и мисленето на хората. Индивидът постепенно започва да се самовглъбява и отчудава от околните. Развитието на медиите го доказват много очевадно. От средства за масова комуникация хората постепенно се насочват към тези за индивидуална комуникация. Сякаш колкото повече се говори за глобализация, толкова повече се осамотяваме и отчуждаваме един от друг. Публиката в салоните намалява. Видеото и компютъра ни превръщат във все по-големи отшелници. Ако в миналото предпочитахме заедно да гледаме един филм в претъпкана зала, днес все по-често оставаме сами пред компютара или с малка компания пред видеото. На този фон Холивуд и другите производители на кино правят отчаяни опити да привлекат и върнат публика отново в киносалоните – снимат се стари сюжети, държат във всеки филм да има звезди и дигитални ефекти... Истината е, че филмовите продуценти се притесняват повече за своята печалба, а не за отчуждението на зрителите от киното. Всъщност причината за отрицателната тендеция се крие в невъзможността и безсилието на съвременните творци да ни предложат нещо оригинално и качествено. Съгласи се, че е за предпочитане да изтеглиш някой филм от мрежата, отколкото да даваш шест лева за поредната холивудска боза. А нуждата от качествено и добро кино винаги ще има, както и от перфектен образ на картината, защото колкото и да са добри новите монитори и телевизори, те все още не могат да възпроизведат качестото на филмовата лента. Как ще се развие киното в контекста на глобализацията ще покаже времето. Дали ще останем равнодушни и пасивни отшелници пред компютъра или киното ще преживее нов ренесанс. Но е едно е сигурно, кино ще има, защото винаги ще имаме нужда да споделим заедно, в един и същ момент историята, която се разказва на големия екран.