Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2006 22:38 - Носталгията на един киноман
Автор: dstatulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 2926 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 22.01.2007 08:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Детството ми премина в едно малко българско градче, в което имаше само едно кино. В него прожектираха по 3-4 филма на седмицата и всички деца от моята махала не пропускахме нито един от тях, дори и съветските. Подобно детство и спомени имат мнозина хора на моята възраст родени преди 80-та година на миналия век. Спомените за непрекъснато спиращия ток, чопленето на семките от балкона, реденето на опашки, освиркването на киномеханика и гледането на "Похитителите на изчезналия кивот" или "Завръщането на джедаите" за N-ти път запълват голяма част от моето детство. Тогава нямаше видео, DVD, DOLBYSR или DIGITAL звук. Кината бяха неугледни, седалките не винаги удобни, а понякога между редовете притичкваше някой заблуден плъх. Но за мен и моите приятели от махалата това нямаше никакво значение, защото бяхме вече в друга реaлност… Днес продължавам да ходя на кино и дори превърнах това си удоволствие в професия, с която си изкарвам прехраната. Въпреки това, продължавам да се взирам в детството си и да търся там онова киноманско усещане, което сега все по-рядко успявам да доловя. И мисля, че причината не е в мен… Пътят към раждането на киното минава през носталгията. Стремежът и желанието на неговите създателите е бил да запечатат завинаги своите спомени, желания, фантазии... истории. Киното се превръща в памет на носталгиците, които имат нужда да запазят и да споделят най-съкровените си спомени от своя живот. Водени от носталгията към родина, новооткрити земи, споделени моменти, случки от ежедневието, първите кинотворци с охота приемат новото чудо на техниката. Така, те създават през сто и деветгодишната история на киното образи, гласове, филми, истории, които никога няма да забравим. Днес, носталгията в киното има съвсем различни измерения. Отдавна е отминало времето на ентусиазма в търсенето на нови изразни средства. Киното вече има своя биография – всичко е измислено и само новите достижения на дигиталните технологии ни подсказват какво още има да се прави. Но истинското кино се крие в неговите истории и образите, които създава. Сега съществува носталгия по киното, което вече не се прави. Може би така ще разбера най-лесно какво точно ми липсва днес в съвременното кино. Със сигурност това не са сексапилните бедра на Лара Крофт, още по-малко пък трицепсите на Вин Дизел… Днес изпитвам носталгия по историите, които вече не се разказват, по актьорите и техните герои, на които се възхищавах и исках да подражавам. Колко са режисьорите, които превръщат всеки свой филм в събитие, както навремето това правеха Бунюел, Пазолини, Бертолучи... Един от филмите, които най-ярко илюстрират тази носталгията е "Ново кино "Парадизо" на Джузепе Торнаторе. Помните ли финала на филма, когато порасналият Тото гледаше цензурираните любовни сцени завещания от киномеханика Алфредо. Сигурно не е случаен и фактът, че композитор на музиката от филма е Енио Мориконе, чийто мелодии всеки истински киноман знае наизуст. Със сигурност подобен филм скоро няма да видим, защото споменът за тези киномански години постепенно избледнява за сметка на лъскавият интериор на “Арена” и заглавия като “Аз, роботът” или “Тексаското клане”. Кога за последен път плакахте, разтърсени от истинска любовна драма? А, помните ли героя на Винсент Гало от "Аризонска мечта" на Кустурица, който знаеше реплики от филмите и разиграваше сцени от "Север, северозапад" на Хичкок. Скоро да сте срещали подобен “луд”? Днес това го правим само, когато играем на заглавия от филми, повечето от които не сме гледали. Припомнете си кога за последен път сте чули някоя култова реплика като тази на Робърт де Ниро в “Шофьор на такси”: “You Talkin’ to Me?”. Истинският киноман изпитва носталгия по кукления Йода от първите (или последните) серии на "Star Wars", a не по дигиталния му събрат от "Клонираните атакуват". На кой актьор или негов образ искаме да подражаваме? Коя е историята, която желаем истински да преживеем? Дали днешните по-малки зрители ще изпитват подобна носталгия към филмите, които днес гледат? Затворени пред компютъра, те никога няма да усетят, камо ли да си спомнят след време, удоволствието да седнеш в киносалона, да изгасят светлините и да споделиш в мрака своите два часа заедно с десетки или стотици съмишленици историята, която следиш от екрана…      


Тагове:   носталгията,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. thomas - Днес в салона е по-удобно...
29.12.2006 07:19
Днес в салона е по-удобно - именно в някоя от Арените. Всичко е по-хубаво - и картината, и звука, и креслата. Единственият (но ужасен) проблем е, че почти няма ФИЛМИ. А ето това е най-важното, както се казваше в онази реклама за бира... И другото лошо, но то е следствие от това, че няма филми е, че понеже няма филми, хората вече не гледат истинско кино, а ходят на кино, за да се забавляват както могат - с пуканки, GSM-и или просто разговаряйки помежду си. И дотолкова са свикнали вече да правят това, че и ако случайно попаднат на нещо, което много прилича на филм, пак не успяват да се съсредоточат и да го гледат, ами продължават да демонстрират простотията и неангажираността си. Така беше онази вечер на Апокалипто - един филм, който макар не и чак брилянтен, но все пак предполагащ внимание и съсредоточение, а не бегло поглеждане към екрана като при повечето бози, които се дават.
цитирай
2. dstatulov - Носталгията на един киноман
29.12.2006 22:15
Истината е, че формулата "3 в 1" не винаги е най-добрата комбинация в качествено отношение. Колкото и да е старомодно, не приемам че докато пазаруваш бельо, се сещаш че можеш да идеш и на кино. За съжаление в София останаха само три самостоятелни (без магазини и ресторанти около тях) кина - "Дом на киното", "Одеон" и "Център". Мисля, че точно там прожектират филмите, които все пак носят интелектуална наслада. Тези от нас които обичаме киното "истински и до полуда" предпочитаме тези кина. А филмите, които прожектират там, в повечето случаи си заслужават. И никой не те дразни с пуканки, GSM-и и пр. Всичко това за съжаление, не решава проблема. Къде са "Сердика" или "Модерен театър" сега...
цитирай
3. antinous - Носталгия
04.01.2007 16:09
Всеки чувствителен и интелигентен млад човек, роден преди 1980г. е изпитвал носталгия по онова време! Времето на стойностното кино, музика и литература, времето на разбитите колене, на бозата и баничката, на тихите и чисти улички в иначе големите градове, времето на отключените врати и на очарователния наивитет! Май загубихме много повече, отколкото спечелихме!
цитирай
4. анонимен - haresva mi mnenieto ti,
21.01.2007 11:55
moze li da te zapitam neshto povece ,
temtae e kinoiskistvo -
naidentch@volny.cz

pisi mi koi e emila ti
цитирай
5. thomas - А за чие мнение говориш? ;-)
21.01.2007 17:45
На автора на поста или на някой от коментиралите?! ;-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dstatulov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1634050
Постинги: 192
Коментари: 602
Гласове: 801
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031