КАЗАБЛАНКА Casablanca
САЩ, 1942, 102 мин. Реж. Майкъл Къртис С Хъмфри Богарт, Ингрид Бергман, Петер Лоре “Оскар” (1943), за най-добър филм, режисура и сценарий
Помниш ли ромския барон от “Черна котка, бял котарак” на Кустурица, който в стаята си бе залепил огромен постер на Хъмфри Богарт от “Казабланка” и повтаряше със заразяващ ентусиазъм култовата реплика от филма “Това може да бъде началото на едно прекрасно приятелство”. Преди години Уди Алън бе направил филм със заглавието “Изсвири го отново Сам”, друг бисер от “Казабланка”. Само тези два постмодерни факта подсказват не само класическото, но и култовото място, което заема тази творба в сърцето на всеки истински киноман. За подобни филми е трудно да се напише вече каквото и да било защото се е превърнал в легенда. Това е една от най-големите любовни истории, образец и учебник за всеки начинаещ сценарист и режисьор. “Казабланка” е един от малкото филми, чийто живот продължава и след финалните му надписи. Не случайно през 50-те и 80-те години на миналия век са правени два опита за телевизионен сериал следващ сюжета на “Казабланка”, а през 1987 година в Рио де Жанейро е прожектиран оригиналния филм, но с 20 минути по-дълъг финал, в който героинята на Ингрид Бергман не отлита със самолета, а остава с Рик (Хъмфри Богарт)... Легендата продължава да живее...