Знаеш ли защо първата прожекция на филм, както и първото кино в България водят началото си от Русе, а не от столицата София. Естествено, отговорът се крие е местонахождението на града – той е пристанище на Дунав. Не случайно обликът и архитектурата на Русе бързо се осъвременява след Освобождението придобивайки западноевропейски стил. Още в зората на киното, разпространителите на филми са търсели най-лесния и пряк достъп до повече зрители (те не са и подозирали, колко бързо и безпрепятствено това ще стане век по-късно благодарение на интернет). По суша и море, киното постепенно си поправя път до все повече и повече публика, и става най-разпространеното и достъпно изкуство за масите. Затова интелигентната и елитарна публика в началото гледа надменно на новото зрелище. Благодарение на киното светът постепенно става все по малък и познаваем, а градът се превръща не само в притегателен център на филмовата култура, но и естествен декор за филмите, които се разказват в него. Ето някои от тях.   МЕТРОПОЛИС Германия, 1926 Реж. Фриц Ланг   „Метрополис” е градът на бъдещето. Той е разделен на две – квартал с небостъргачи и райски градини, в който живее елитът, и подземията – мястото запазено за безмълвните роби. Филмът е мрачна утопия, едно от първите произведения на научната фантастика. Макар и наивен дори и за времето си, лентата задава теми, които киното по-късно ще експлоатира доволно много, а Метроиполис остана днес като символ на модерния град и култура.      РИМ Италия/Франция, 1972 Реж. Федерико Фелини   Гениалният италиански режисьор прави фееричен портрет на своя град. Заснет в полудокументален и репортажен стил, в него няма ясно изграден разказ. Съставен от отделни епизоди, Фелини представя Вечния град, като образи и сенки от миналото, които се преплитат с герои от настоящето. Във филма играят като самите себе си Ана Маняни, Марчело Мастрояни, Алберто Сорди, Гор Видал – част от съвременните граждани на Рим.       КАЗАБЛАНКА САЩ, 1942 Реж. Майкъл Къртис   Градът, станал пристан и транзитна точка за много европейци, които искат да избягат от ужасите на войната. В един местен бар, една жена моли пианиста: „Изсвири го отново, Сам!”. Мелодията достига до ранената душа на Хъмфри Богард. След първоначалния гняв, идва и времето за събудени чувства. Жената е Ингрид Бергман. „Казабланка” остава в световното кино като град, споделил една от най-хубавите любовни истории в световното кино.   МАНХАТЪН САЩ, 1979 Реж. Уди Алън   Любимият квартал в любимия град на Уди Алън. Всички филми на режисьора са ситуирани в Голямата ябълка. Неговите герои не са обикновените жители на града, напротив – средите са крайно интелектуални, сноби изпълнени с комплекси, гняв и претенции. Любимците на Уди Алън не могат да живеят другаде, като самия Алън, който не пропуска допустимата доза самоирония. А Ню Йорк е неговия естествен декор.    ЗДРАВЕЙ, БОНБАЙ Индия, 1989 Реж. Мира Наир   Бонбай не олицетворява само магията на Индия. Той може да бъде брутален, циничен, жесток и несправедлив. Нищетата извира отвсякъде, дори от душите на героите. Преди години филмът бе забранен в Индия, защото отразява тенденциозно съвременната действителност в страната. Но светът видя, че животът в Бомбай не е само музикална картичка излязла от техния Боливуд, а Мира Наир направи кариера в Холивуд. Справка: „Панаир на суетата”.        СТРАХ И ОМРАЗА В ЛАС ВЕГАС САЩ, 1998 Реж. Тери Гилиъм   Психеделичната история на Гилиъм намира естественото си място сред лудостта на Лас Вегас. Градът създаден от гангстера Бъгси Сийгъл насред пустинята става притегателна територия за много филмови драми и комедии, но никога не е изглеждал така, както Гилиъм го прави през изцъклените очи и дрогираното съзнание на Джони Деп и Бенисио дел Торо. Още ли искаш да ходиш в Лас Вегас?