Въоръжени с карабина "Уинчестър", две марокански момчета излизат в пустинята да изпробват оръжието, но куршумът стига много по-далеч, отколкото биха могли да си помислят. В един кратък миг, животът на четири групи от непознати, на три различни континента, се променя рязко. Засегнати от лавинообразно нарастващите последици от злополуката са американска двойка на почивка, глуха и непокорна японска тийнейджърка и нейният баща, и мексиканска бавачка, която, без разрешение, е извела две американски деца отвъд границата. Никой от тези непознати няма да се срещне с другите, въпреки внезапната, необичайна връзка, възникнала между тях; всеки ще остане изолиран, заради невъзможността си да общува с околните.   Сниман в продължение на година на три континента с участието на актьори, говорещи различни езици, начело с Брад Пит, Кейт Бланшет, Гаел Гарсия Бернал, Коджи Якушо, както и много непрофесионални актьори от Мароко, Мексико и Япония, филмът става толкова близък на всички замесени в това физическо и психологическо пътуване, колкото и героите му. Филмът разказва историите на хора, встрани от културните и идиоматични граници, със същите проблеми, с които се сблъскват режисьорът и екипът му месеци преди началото на снимките.   И това е истина. Колкото повече го гледам, толкова повече разбирам защо харесвам този филм. Един приятел ми каза, че не го разбира и предпочита леки комедии (“стига с тези драми!”). Но “Вавилон” е повече от драма, той прониква в същността на нашия живот. Пронизва ни като острие, което за дълго ще остави рана в сърцето ни. Ужасяващо е да си помислиш, как в средата на най-голямата медийната революция след откритието на Гутенеберг, стоим насред света самотни и неразбрани. Колкото повече се увеличават средствата за масова и индивидуална комуникация, и светът се превръща в едно “глобално село”, толкова повече се отчуждаваме един от друг. “Вавилон” е филм, който работи върху тази тема много успешно, при това без да ни натрапи тезиси и схеми. Проектът и неговата добра реализация заслужава успеха, на който се радват неговите автори. Отдавна не сън гледал филм, от който да строи толкова много болка и тъга. Без съмнение аплодисменти заслужават Брад Пит и Кейт Бланшет, които със символичното си участието подкрепят идеите на филма. Проблемът с невъзможността от нормално общуване в съвременния свят не е по-маловажен от кризата с глобалното затопляне. Днес всичко е важно. А отказът да комуникираш с човек лишен от най-нормални и естествени физиологични човешки дадености като слух и говор бележи една истинска криза. “Вавилон” разказва за това, при това добре и истински.             

Режисьорът Алехандро Иняриту:   „Филмът показва колко сме уязвими и крехки като човешки създания и как когато една връзка бъде прекъсната – прекъсва се не само връзката, а и самата верига.”   “Не е нужно да се изгубиш в пустинята на Мароко, за да се почувстваш изолиран. Най-ужасяващата самота и изолация е тази, която преживяваме със себе си, с нашите жени и деца” 

ВАВИЛОН BABEL Франция/САЩ/Мексико, 2006, 142 мин. Реж. Алехандро Иняриту, с Брад Пит, Кейт Бланшет, Гаел Гарсиа Бернал, Коджи Якушо, Адриана Бараза 
Кан (2006), Награда за най-добър режисьор

namiram filma za unikalen!!!