Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2007 23:33 - ЕВРОПА НА КИНОТО
Автор: dstatulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове:
0



Без Стария континент може би нямаше да има кино, или поне щеше да изглежда много по-различно...   Европа има с какво да се гордее когато става дума за кино. Тя никога не успявала да бъде комерсиална, но за сметка на това винаги е вдъхвала нов живот на вечно умиращото седмо изкуство. Можем да бъдем горди, защото почти две трети от откритията, експериментите, идейни течения и всичко онова, което променя през годините облика, естетиката и езика на киното е дело на европейци. Списъкът е дълъг. Ето и някои от големи подвизи на Европа в света на киното.   НАЧАЛОТО   Въпреки, че споровете продължават вече повече от 100 години, истината е, че първата публична прожекция на филм е направена от европейци. На 28 декември 1895 година в „Гранд Кафе” в Париж се случва невъзможното – прожекция на движещите фотографски образи. Братята Огюст и Луи Люмиер създават първия кинематограф и правят първата прожекция. Така поставят началото на седмото изкуство. Първият филм е „Пристигане на влак на гара Сиота”. Ефектът е поразителен – зрителите от първите редове тръгнали към изхода на салона, уплашени от пристигащия влак.   ПЪРВИЯ ФАНТАСТИЧЕН ФИЛМ И СПЕЦИАЛНИ ЕФЕКТИ   Бившия илюзионист Жорж Мелиес, един от най-големите ентусиасти в историята на киното продава дяла си от наследената от баща си обувна фабрика, за да създаде киносалон, в който да представи своите опити и експерименти. Той става родоначалник на фантастичния жанр като   заснема филма „Пътуване до луната” (1902) по мотиви от Жул Верн. Преди това съвсем случайно открива триковите снимки и така става родоначалник не само на цял нов жанр в киното, но и на специалните ефекти. Края на живота си прекарва като продавач на една гара. Той е първият който въвежда „начало, среда и финал” във филмовия разказ, нещо не познато за седмото изкуство в онези времена. Чаплин го нарича „Алхимикът на киното”, а Дейвид Грифит признава „че дължи всичко на него”.   ЕКСПРЕСИОНИЗЪМ   Съвсем нормално е начеващото изкуство да взема назаем не само сюжети от световната класика, но и да се влия от различните течения в изкуството. Така в следвоенна Германия се появяват първите филми на експресионизма. Мрачни тонове, сенки и полусенки, деформирани декори, клаустрофобични пространства и герои търсещи себе си. Всичко олицетворява драмата на малкия човек в следвоенните години и преди началото на Втората световна война. Програмният филм е „Кабинетът на д-р Калигари” (1919) на Роберт Вине. Съвременните оператори и до днес черпят вдъхновение от този период на киното.     СЮРРЕАЛИЗЪМ   Съвместната работа на големият режисьор Луис Бунюел и не по-малко откачения художник Салвадор Дали ражда първия сюрреалистичен филм „Андалуското куче (1928). Двамата сядат и започват да си разказват сънищата – колкото по-нелогични, толкова по-добре. Резултатът е замеряне с домати и разгневени зрители на премиерата. Днес е проклета класика, която трябва да се гледа.   ХИЧКОК   Роден и израснал в лондонско католическо семейство и останал девствен до женитбата си големия режисьор създава цял един нов жанр в киното. Заради една дребна беля бащата завел малкия Алфред в полицейския участък и го оставил зад решетките няколко часа. Години по-късно тази случка ще се окаже важна. Той започва да работи с подсъзнателните страхове на зрителите. Големия Хич не криеше до края на филма кой е убиеца. Напротив, с него започваше историята.     „ЗЛАТНА ПАЛМА”   През 1946 се състои първото издание на международния кинофестивал в Кан на лазурния бряг на Франция. Първоначално е трябвало да се открие през септември 1939 година, но началото на Втората световна война осуетява премиерата.    ФРЕНСКАТА НОВА ВЪЛНА   В края на 50-те години се заражда ново течение, което коренно променя естетическия характер на френското кино. Белмондо и Делон са млади и необвързани (все още) с комерсиалните си образи на ченгета или престъпници, а новите лица на френското кино. Режисьорите на „новата вълна” са отчаяни киномани, които не излизат от френската „синематека”. Някои от тях започват като кинокритици, а после претворяват идеите си на лента. Това са Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Ален Рене, Клод Шаброл. По-късно техните филми вдъхновяват младите им колеги Скорсезе, Спилбърг, Копола и Лукас, които по това време са ходили прави под масата...    ЧЕШКОТО ЧУДО   Това е „пражката пролет” на чешкото кино. На Иржи Менцел дори не му е било позволено да замине за Щатите, за да си вземе „Оскар”-а за „Строго охранявани влакове”. И докато в България отшумяват решенията от Априлски пленум, в тогавашна Чехословакия Милош Форман прави филми като ”Любовта на русокосата” и „Черен Петър”, както и брилянтната сатира „Балът на пожарникарите”. Унгарското и полското кино не остават по назад, но и те си имат своите малки революции. Спомни си инвазията на съветските войници през 1956 в Будапеща и „Солидарност” в Полша.   БЪЛГАРСКИ ПРИНОС   Мнозина (дори и сред кинокритиците) не знаят, че нашето кино има уникален принос в развитието на техниката на операторското снимане. Още в немия период при снимките на филма „След пожара над Русия” е измислена система от огледала така че, да се използва слънчевата светлина при снимането в минна галерия.   МОДЕРЕН ТЕАТЪР   Има нещо абсурдно и нелепо в това, ч днес това кино не работи или скоро сградата му ще се превърне в поредния търговски център в столицата. „Модерен театър” е второто в Европа кино, чиято сграда е построена специално за прожекции на филми. До тогава филмите са се прожектирали в пригодени за целта зали или на открито по време на градски и селски панаири.         Следва продължние...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dstatulov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1632996
Постинги: 192
Коментари: 602
Гласове: 801
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031