Постинг
24.02.2008 12:47 -
КРАТКА ИСТОРИЯ НА НАГРАДИТЕ “ОСКАР”
Автор: dstatulov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1395 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2008 20:06
Прочетен: 1395 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.02.2008 20:06
Всичко започва, когато Холивуд е вече създаден, светът усеща притегателната му и мощна сила. Големите студиа отдавна са разработели механизмите за финансиране на филми, звукът е навлязъл в киното, а системата на звездите работи на пълна пара.
На 11 януари 1927 година в хотел “Амбасатор” в Лос Анжелис собственикът на МGM, Луис Б. Майер дава официална вечеря, на която са поканени 36 личности от всички сфери на филмовата индустрия – актьори, режисьори, сценаристи, продуценти, собственици на киносалони и дори юристи, на които представя идеята си да се създаде институция, която да ги представлява заедно. Така се създава Американската академия за кинематографични изкуства и науки (AMPAS). За президент е издигнат Дъглас Феърбанкс старши, а за вицепрезидент Фред Нибло (режисьор на първия “Бен Хур”)
На 11 май новосъздадената Академия се събира на банкет по повод основаването си и решава, че “ще тласка развитието на филмовото изкуство и техника напред, като една страна поощрява размяната на конструктивни идеи, а от друга – като раздава награди за индивидуални постижения”. Процедурата по награждаването е възложена на седемчленна комисия. На 28 май комисията излиза с решение нагрдаите да се връчват ежегодно и ги ограничава до 12 “академични награди за заслуги”, само за филми излезли на екран в Лос Анжелис в периода 1 август-31 юли (следващата година). С дизайна на бъдещата статуетка се заема художникът Седрик Гибънс, който тогава бил шеф на художническия отдел на МGM . Една от легендите разказва, че е нарисувал бъдещия “Оскар” върху салфетка в ресторанта, където вечерял. Самата статуетка е изработена от скулпторът Джордж Станли.
Първата церемония по награждаването става на 16 май 1929 година в холивудския хотел “Рузвелт” и не предизвиква особен интерес. Тя е била с времетраене 4 минути и 28 секунди, победителите са се знаели от месеци. Тогава актьорът Емил Янингс си я взел предварително, а Джанет Гейнър била повече развълнувана от факта, че стои на подиума редом до Дъглас Феърбанкс, който бил първия водещ на церемонията.
Все още има спор и множество митове около името и кръстникът на статуетката. Например, актрисата Бет Дейвис твърди, че статуетката приличала на първият й съпруг Хърман Оскар Нелсън. Официалната версия на Академията е, че кръстник е библиотекарката Маргарет Херик, който разпознава в образа в рицаря своя чичо Оскар Пиърс.
През годините Академията и церемонията по награждаване минават през различни перипетии. 1933 година е особено тежка, защото десетки актьори поведени от Джеймс Кагни, Гари Купър и Фредерик Мач напускат Академията и създават независима гилдия. Същото правят и режисьорите. Две години по-късно гръмва аферата “Бет Дейвис”. Въпреки безспорната й работа върху филма “Бремето на човешките страсти”, актрисата не е сред номинираните, което предизвиква гневни реакции и брожения в Академията. Тогава за първи и последен път в историята на “Оскар”-ите се прави изключение – членовете могат да посочват своя фаворит, дори и да не е сред номинираните. Тази история толкова срива авторитета на Академията, че голяма част от гилдиите я бойкотират. За да излезе от скандалната ситуация, новоибраният президент Франк Капра предлага да се създаде почетна награда за цялостно творчество и принос, която да се присъди на режисьорът и безспорен авторитет в Холивуд Дейвид Уорк Грифит.
През 1937 година спорът между профсъюзите и Академията спират. Взима се решение всички членове да дават своя глас за номинираните. През 1938 година изборът кой да получи златната статуетка е направен не от 200 човека, а от 15 000 души, заети в производството на филми. След като през 1940 година в-к “Лос Анжилис таймс” си позволява по некоректен начин да публикува предварително списъка на победителите, Академията взема решение за запазване на тайната до самото връчване. Поради стагнация и призив към икономии по време на Втората световна война в годините между 1943/45 иначе златната статуетка е изработена от гипс и боядисана в златен бронз. През 1949 година за първи път се присъжда и награда за чуждестранен филм – това е “Хамлет” на Лорънс Оливие.
От 1930 година церемонията се е предавала по радиото. В началото на 1953 година собствениците на NBC предлагат 100 000 долара и всички допълнителни разходи срещу правата върху телевизионно излъчване на церемонията. Първото предаване коментирано от бъдещия президент Роналд Рейгън привлича 80 милиона зрители.
Тежък удар понася Академията и церемонията по време на Студената война и ловът на вещици подет от сенатора Джоузеф Маккарти през 50-те години на миналия век. Тогава десетки кинотворци обвинени в леви убеждения и антиамериканска дейност, работят с измислени имена, а на церемония, при обявяваме на наградения често не излизал никой, защото са били включени в “черния списък”. По-късно ръководството на Академията излиза с декларация “че наградата се дава за постижение в киноизкуството без оглед на всякакви други обстоятелства”.
През годините някои от номинираните за “Оскар” (често актьори) отказват честта по една или друга причини. Например Джордж К. Скот отказва да е номиниран защото шоуто било ревю на човешката плът, и освен това не е състезание и не иска да се конкурира с колегите си. Марлон Брандо отказва да присъства на церемонията и вземе лично своя “Оскар” за “Кръсникът”, но праща индианка, която чете декларация срещу несправедливото и антихуманно отношение на американското правителство върху коренните жители на Щатите. Така сцената на “Оскар”-те се превръща в политическа трибуна от която се изчитат декларации и се държат речи с гражданска позиция на творците. След едно подобно слово на Ричард Гиър в защита на Далай Лама се налага ограничение на минутите за изказване – след отреденото време, оркестърът започва нова мелодия. Поляризацията на различни мнения е видима с просто око, дори когато камерите не снимат сцената, а гостите сред публиката. През 90-те години, когато Академията връчва “Оскар” за цялостно творчество на легендарния режисьор Елия Казан, част от звездите с леви убеждения демонстративно отказват да станат на крака, между които Стивън Спилбърг, Ник Нолти или Тим Робинс.
Тази година в Америка и света също има не малко политически събития, които поляризират творците в Холивуд, а освен това се провеждат и първични избори за президент на Щатите. Церемонията е много добра възможност да се демонстрира една или друга подкрепа. Така, през 1988 година Олимпия Дукакис приема от Майкъл Дъглас статуетката за своята работа в “Лунатици” и казва “А сега, напред Майкъл”. Тогава нейния първи братовчед Майкъл Дукакис бе кандидат на Демократическата партия. Дали тази вечер някой ще изрече напред “Напред Обама”? Въпрос на чосове...
30 години без Владимир Висоцки
КОЛЕДНИЯТ ПОДАРЪК НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИ...
Атанас Свиленов: Ален Делон ме хареса
КОЛЕДНИЯТ ПОДАРЪК НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИ...
Атанас Свиленов: Ален Делон ме хареса
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене