В понеделник гледах по Канал 1 прехваления и многократно награждаван филм „Шивачки” на сценариста и режисьор Людмил Тодоров.      Първото впечатление, което ми направи е, че ако го бях загледал от средата без да знам кой филм ще гледам, със сигурност щях да се заблудя, че БНТ повтаря някоя лента от 70-те години на миналия век. Диалогът на филма веднага ме върна в съвременността с реплика на една от шивачките: „Ние провинциалистите трябва да се подкрепяме!” Продължих да гледам филма с надежда, че диалогът ще промени своята семантика, а визията и ходът на историята няма да ми напомнят битовизъм от близкото минало. Това не се случи. За кратко се забавлявах искрено с героя на Филип Аврамов, който нерадостно угасна в сюжета на филма. Да не пропускам, че през цялото време трябваше да напрягам слуха си, за да чуя прекрасния диалог, защото за пореден път звукът беше като на истински български филм...      За съжаление отново надеждите ми, че ще гледам добра родна лента угаснаха напълно. Лошият диалог, неубедителните второстепенни персонажи, театралната игра на трите шивачки и общата тромава структура на сюжета и не на последно място, липсата на филмово въображение у авторите, ме направиха напълно безразличен към иначе нещастната участ на трите момичета.              Нека припомня, че "Шивачки" спечели пет от Годишните филмови награди ИА „Национален филмов център” за 2007 г. Лентата взе наградите за режисура, сценарий, операторска работа – на Емил Христов, и за най-добра актриса – на Елен Колева. Едва ли някой е очаквал и друго – така се оправдава и осмисля по един непринуден начин работата на Националния филмов център.       „Медиите бяха по-скоро благосклонни към "Шивачки". Имаше, разбира се, и такива,  които се заяждат от спортна злоба. Имал съм случай ваша колежка дълго да ми обяснява колко е харесала един мой филм, а на другия ден да напише, че съм създал пълен боклук. Така е и сега. Единственото важно нещо е колко хора ще си купят билет. Резултатите от първия месец ще станат ясни в края на ноември. Но от данните, които имам досега, може да бъдем доволни” (из интервю с Людмил Тодоров).       Премиерата на филма бе на 12 октомври 2007 г. и от тогава до днес са продадени точно 9 606 билета на обща стойност 52 645 лв. (Тази сума се разделя поравно между разпространителя и киносалона). Средната държавна субсидия за филм като „Шивачки” варира между 1 000 000-1 500 000 лв. (За съжаление не мога да посоча конкретна сума, защото Националния филмов център не е благоволил да публикува отпуснатите средства).       Разбира се, както е в цяла Европа, така и в България киното се субсидира от държавата и рядко има възвращаемост. Проблемът не е в това – едва ли ще има наш филм (дори с награда „Оскар”), който да успее да си върне дори половината от вложените средства. Това, от което боледува нашето кино е липсата на качествени проекти и убедителни критерии за тяхната оценка. Както и подобаващо уважение към зрителите. 

парите...Да се насладим на изкуството.Аз толкова обичам българското кино и толкова се наслаждавам на естествената актьорска игра.О,забравих да кажа, че говоря за ОНОВА кино отпреди години...Ако някой с подходящи ръце и глава беше пипнал през прехода тази "златна мина" за умовете и душите ни, сега нямаше да слизаме надолу, а щяхме да се състезаваме с най-добрия френски хумор...Всички тия нови продукций и измишльотини са някакви насилени напъни, неусетени и неизживяни. За да не попаднем в такава издънка на нас художниците ни учиха "Рисувайте само нещата които ви вълнуват и които познавате" Т.е. ако никога не си познал немотията и беднотията няма как да я изразиш убедително.В киноиндустрията няма място за някой който не милее и живее за нея. Докато там се пъхат всички останали, ще се бълват "продукти" като този...

Колко са новите български филми ?
Е, колкото са филмите - толкоз са и наградите :)
Има още 5-6 филма дето с него обикалят от фестивал на фестивал в последните години и това са.
То даже е чудно, как още има българско кино :)
Само се чудя , кога най-сетне ще имаме нещо свежо като Г.О.Р.А. на комшиите :)