Сделката на доктор Парнасъс
The Imaginarium of Doctor Parassus
Великобритания/Франция/Канада, 2009, 122 мин.
реж. Тери Гилиъм, с Кристофър Пламър, Хийт Леджър, Джъд Лоу, Джони Деп, Колин Фарел


     Обявяването на нов филм на Тери Гилиъм винаги създава смес от вълнение, любопитство и не малко очакване. Режисьорът има репутацията на креативен човек, който не зачита нормите, но пресъздаването на неговите творения на големия екран не винаги е било лесно ( виж. постингите "Условната реалност във филмите на Тери Гилиъм). Трагичната загуба на Хийт Леджър по време на снимките на Сделката на доктор Парнасъс застрашила продукцията, но Гилиъм се пребори да пренапише историята, без да загуби отличното изпълнение, което неговата звезда вече е допринесла за филма. Режисьорът, актьорския състав и филмовия екип работиха неуморно, за да довършат пътешествието, което започна в безкрайното въображение на Гилиъм и неговия съсценарист Чарлз Макеон преди по-малко от 18 месеца.       "Тъй като форматът на историята позволява запазването на цялото изпълнение, работата на Хийт няма да бъде модифицирана или променена чрез дигиталните техногогии," уверяват продуцентите на филма. "Всяка от частите, изиграна от Джони Деп, Колин Фарел и Джуд Лоу е представителна за многото превъплъщения на героя, изигран от Хийт."       "Благодарен съм на Джони, Колин и Джуд за участието, както и на всички други, което спомогнаха за завършването на филма," добавя режисьорът Тери Гилиъм. "Радвам се, че гениалното изпълнение на Хийт може да бъде споделено със света."       В това съвременно фентъзи приключение, д-р Парнасъс (Кристофър Плъмър) има необичайния дар да вдъхновява въображението на другите. Подпомаган от пътуващата си театрална трупа, включваща саркастичния му помощник Пърси (Върн Тройър) и разнородния млад актьор Антон (наскорошният носител на награда BAFTA Андрю Гарфийлд), Парнасъс предлага на публиката си шанса да избягат от скучната реалност, преминавайки през магическо огледало във фантастична вселена на неограничено въображение. Все пак, магията на Парнасъс си има цена. От векове, той се обзалага с дявола, г-н Ник (Том Уейтс), който идва да прибере наградата си – скъпоценната дъщеря на Парнасъс Валентина (Лили Коул) на нейния 16-ти рожден ден.       Незнаеща очакващата я съдба, Валентина се влюбва в Тони (Хийт Леджър), чаровен аутсайдер със собствени мотиви. За да спаси дъщеря си и себе си, Парнасъс предлага един последен облог на г-н Ник, който изпраща Тони (изигран през различните му визити в световете на огледалото от Джони Деп, Колин Фарел и Джуд Лоу) и Валентина, заедно с цялата трупа на изпълнено с обрати пътуване из Лондон и зрелищния пейзаж на фантастичните светове.       Филмът започва снимки в началото на декември 2007 в британската столица, където Гилиъм заснима драматични сцени с Парнасъс, неговата трупа и техния внушителен, теглен от кон театър, на фона на множество от градските забележителности. Каруцата, управлявана от Пърси (Върн Тройър), става позната, макар и умопомрачителна гледка, докато обикаля нощните улици, за веселите лондончани, очакващи Коледа.       След приключването на съвременните сцени, продукцията се мести в студио Бридж до Ванкувър за седем седмици на снимки пред син екран, създавайки епичното великолепие на световете в огледалото. Ванкувър предлага също и някои зашеметяващи места, като великолепния си театър в стил арт деко The Orpheum, където се провеждат благотворителния бал и пресконференцията на филма.
Сюжетът       “Сделката на доктор Парнасъс” е фантастичен разказ, чието действие се развива в наши дни. Разказва се историята на д-р Парнасъс и неговото изключително пътуващо шоу, където хора от публиката получават възможност, на която не могат да устоят: да изберат между светлината и радостта или мрака и унинието. Благословен с изключителния дар да направлява въображението на другите, д-р Парнасъс е прокълнат с мрачна тайна. Заклет комарджия, преди хиляди години той е сключил облог с дявола, мистър Ник, и с който той е спечелил безсмъртие. Векове по-късно, когато се е срещнал с истинската любов, д-р Парнасъс е сключил друг облог с дявола, като е заменил своето безсмъртие за младост, при условието, че когато дъщеря му навърши 16 години ще стане собственост на мистър Ник.  Сега 16-ят рожден ден на Валентина бързо се приближава и д-р Парнасъс отчаяно иска да я защити от предстоящата й съдба. Мистър Ник идва за да прибере дължимото му се, но винаги готов за облог, предоговаря баса. Сега Валентина ще бъде спечелена от първия успял да съблазни пет души. Събирайки редица диви, комични и неустоими персонажи, д-р Парнасъс обещава да даде дъщеря си за жена на мъжа, който ще му помогне да спечели. В тази завладяваща, експлозивна и чудесно фантастична надпревара с времето, д-р Парнасъс трябва да се бори за да спаси дъщеря си в среда от непрекъснати свръхестествени пречки и да поправи грешките, направени от него в миналото - завинаги!   Обработването на мрамора       През ноември 2006, Тери Гилиъм и Чарлз Макеон започват работа по сценария, който е третото им сътрудничество след "Бразилия" и "Приключенията на барон Мюнхаузен".       Гилиъм решава отново да напише нещо оригинално, след няколко проекта, базирани на чужди сценарии или адаптирани от книги. "Бе хубаво да видя, че още можем да го направим лично от самото начало," обяснява той. И започва да изследва запасът си от неизползван материал – различни идеи, някои от ненаправени филми, които лежат в някое чекмедже – и преценява кои от тях може да използва.       Той искал да изследва идеята за пътуваща театрална трупа, базирана в съвременен Лондон, който обикалят из екзотични и фантастични светове. Гилиъм създал и централния герой като човек, който е отчасти изгубен, извън своето време, извън синхрон със своята публика, който не иска повече да слуша историите, които разказва. А името Парнасън идва от Макеон. "Това си е неговото приключение. Не бе напълно доизяснено, но в съзнанието на Тери всичко бе ясно. Двамата доразвихме Парнасъс като шаман от Изтока. Не мисля, че той бе такъв в самото начало."       Следващият етап бил размяната на идеи, макар че Гилиъм признава, че те не са били планирани. Макеон почувствал, че изборът е много важен в този филм – влизането в световете включва поредица от избори, които управляват живота на героите. Двамата писатели разменили доста имейли. "После пак седнахме заедно," казва Гилиъм. "Разгледахме всичко, и малко по малко, нещата си дойдоха на мястото. Нямаше някаква наложена форма – просто чукахме по големия мраморен блок, докато издяламе нещо красиво от него."       "Това бе непрестанен процес," казва Макеон. "Ходехме напред-назад, в един момент спряхме, когато стигнахме края на сценария, и обсъдихме накъде отиваме и докъде сме стигнали."       Според Гилиъм "Това бе като тенис мач. Подхвърляхме идеи напред-назад, и полека нещата се развиха. Имаш идеи, започваш да ги включваш – и от това се получава история. Радвам се, че работих отново с Чарлз – доста време бе минало от "Мюнхаузен" насам."       "Не мисля, че в края се получи това, с което започнахме," признава Макеон. "Може би доктор Парнасъс е доста близо до началните идеи, но другите герои се промениха с течение на времето. Със сигурност Валентина, дъщерята на Парнасъс, се промени най-много. Другите герои също бяха изменени, когато не вършеха нужната работа.        Темата за въображението е централна – важността на въображението за това как живееш, как мислиш и така нататък. Това е основна тема на Тери. Понякога той взима чужди сценарии и книги, и ги прави собствени, но си личи, че това са филми на Тери Гилиъм. Но този филм е повече от другите, които е направил напоследък. Това е повече филм на Тери Гилиъм, отколкото сме виждали напоследък. Тери винаги влага огромна енергия, но трябва да си заслужава труда му. С "Бразилия" беше така, до голяма степен и с "Мюнхаузен". Тери даде 120 процента от себе си в този филм."       "Не съм сигурен чия автобиография е това," признава Гилиъм. "Мислех, че е донякъде свързана с моята, но вече не съм сигурен. Това е за борбата на творците, на авторите. Те се опитват да вдъхновяват другите, окуражават ги да отворят очи, да оценят истината в света, но повечето от тях нямат успех. Това е реалността.   Прехвърлянето на сценария върху лента   "За първи път от доста време нарисувах историята за филм," спомня си с радост Тери Гилиъм. "Затова ми хареса толкова. Сякаш се върнах към ранните си филми, където лично рисувах всичко. Това е не по-малко вълнуващ процес от писането на сценария – рисуваш картинки. Сценарият се трансформира, става различно нещо. Повече не чета сценария. Ние го пренаписваме, на базата на това, което съм нарисувал. Създаваме модели, използваме компютърна анимация, смесваме всичко – опитваме се да объркаме хората, за да не разберат как сме създали нашия свят. Все едно правим фокуси."   Ейми Гилиъм прави първите си стъпки като продуцент, работейки с носителя на Оскар Уилям Винс, когато чува, че баща й пише нов сценарий. "След като работих 12 години във филмовата индустрия и след като се изкачих нагоре, едно от най-големите ми желания бе един ден да продуцирам филм на моя баща," спомня си тя. "Когато прочетох сценария му, той бе всичко, с което съм израснала – въображение, приключения. Тери се опитваше да намери финансиране, и аз си казах, че искам да го направя, че това ще бъде изумително постижение. Бил Винс видя моето вълнение и страст към този проект. Той е от хората, които като повярват в някого или в нещо, помагат с всички сили за осъществяването."   Самуел Хадида се присъединява към Бил и Ейми като продуцент, след като е разпространявал "Братя Грим" на Гилиъм във Франция. Той вече е бил впечатлен от сценария, но останал изумен от рисунките, които Тери създал като илюстрация на своята визия. "Това ни помогна да видим какво се опитва да постигне той. Филмът бе много визуален, с много специални ефекти. Радвам се, че всички бяхме на едно мнение. Той бе създал света с рисунките, и видяхме къде точно иска анимация, как ще изглежда филма – беше огромно предизвикателство."   "Дизайнът на театъра вероятно носи началото си от кукления театър на Полок в Лондон," спомня си Гилиъм. "За дизайна на външността, имахме книги с окултни символи на Робърт Флуд. Не разбирам какво означават и половината от тях, но те създават идеи, и започнахме да ги поставяме върху театъра. Има змии, дяволи, зли очи, пентаграми, всякакви неща – може би смес от всеки вид окултен символизъм създаван някога. Средновековната иконография е полезна за въображението. Алхимиците се опитвали да опишат света, космоса, да придадат визуален, философски смисъл на всичко. Не е по-различно от съвременната реалност.   След като завършихме снимките, знам за какво е филма по-добре, отколкото когато с Чарлз го пишехме. Понякога имам чувството, че правя филм, за да разбера какво точно създавам. Знаехме, че имаме две враждуващи фракции – човек, който може би е дяволът, и човек, който може би е Господ, но те не са това, те са по-ниско, те са демиурзи. Парнасъс ви предлага шанса да разширите въображението си, но това не означава, че пътуването ще бъде лесно или приятно. И направихме всички избори, които предлага Парнасъс, да означават – ако направите правилния избор – че постигате някаква форма на просветление, но пътят ще бъде труден. Лесният път винаги е с г-н Ник. По време на писането, често променяхме какво продава г-н Ник. В окончателната версия, той продава идеята за страха и несигурността. Той си играе със слабостите, докато Парнасъс разчита на факта, че някои хора са силни и склонни да рискуват.   Тони казва за Парнасъс "Ако той има силата да контролира хорските съзнания, защо не властва над света?" Антон отговаря с реплика, която винаги съм харесвал: "Той не иска да властва над света. Иска светът сам да се управлява." Поемете отговорността. Важно е да се представят такива идеи."   Актьорите   "Кристофър Плъмър бе първият, когото взехме," обяснява Гилиъм. "Той е велик актьор. Той е сценичен, на нужната възраст е и е огромна звезда. Дъщеря му Аманда Плъмър работи с мен в "Кралят на рибарите" и между него и истинската му дъщеря има интересна връзка. Най-фантастичното у Кристофър е, че чувството му за театралност бе идеално за героя, както и фактът, че постоянно искаше да намери хумористичното в героя.   "Аз играя героя от заглавието," разказва Плъмър. "Тери Гилиъм ми се обади изненадващо и каза "Искам да изиграеш моя заглавен герой – един чудесен старец." Помислих си, че ми звъни, защото са останали твърде малко възрастни актьори, които още могат да говорят – и аз съм един от тях. Всяка година имам все повече късмет, защото те стават все по-малко, и докато съм жив ще мога да играя. Затова казах "да".   Не зная какво направих с Парнасъс. Той бе доста мелодраматично написан на места, затова като видях колко са цветни декорите и съществата във филма, реших да изиграя ролята по-скоро неподвижно и самовглъбено, вместо външно мелодраматично. Мисля, че се получи, защото той изпитва вътрешна тъга – поради факта, че е предал дъщеря си на дявола. Смятам, че това го балансира – филмът не е просто глупава фантазия. Той си има мрачна и трагична страна, която трябва да бъде по лек начин, но все пак я има."   Гилиъм продължава: "Един холандски аниматор искаше да се свърже с Том Уейтс (когото смятам за най-великия музикален поет на Америка) и ме помоли да му предам негов сценарий. Това бе първия ми контакт с Том от няколко години. Той отказа на моя приятел, но ме попита дали имам нещо за него. Отвърнах му, че имам една интересна роля в новия си филм – и това беше всичко. Казах "имам роля", а той каза "Ще участвам". Дори без да е прочел сценария."   "Аз играя дявола," обяснява Уейтс. "Не играя някой дявол и някой, който е зъл, а самият дявол. Това е любопитна главоблъсканица – как да изиграеш дявола? Как да представиш толкова огромен архетип? Най-накрая осъзнах, че трябва да изиграя моя собствен дявол. Надявам се, че се получи това, което Тери очакваше. Дано съм надхвърлил очакванията му. Не съм сигурен дали го направих, но се надявам да съм успял."   "Когато търсехме нашата Валентина, Айрийн Лем, която набираше актьорите за филм, каза "Трябва да видите Лили Коул"," спомня си Гилиъм. "Направихме малък екранен тест и бинго. Търсех човек, който може да изглежда забележително, но и да може да изглежда на 16 години. Когато започнахме снимките, помислих, че съм допуснал грешка с Лили, защото тя бе доста неопитна, а бе заобиколена от огромни актьори. Но тя отвърна на предизвикателството, и ставаше все по-добра. Крайният резултат е едно прекрасно изпълнение."   "Върн Тройър го взехме доста рано," казва Гилиъм. "Той имаше кратка поява в "Страх и омраза" – за две секунди. Реших, че при трупа от необичайни хора, обикновен дребен човек не е достатъчно добър – трябваше ни най-дребния. Но не го взехме само заради ръста му. Познавам отношението на Върн. Той бе идеалния за Пърси, защото Пърси е циничен, остроумен и непукист. Върн е същият."   Трой се съгласява: "Имаме много от мен в този герой. Той е криво копеле. Саркастичен, циничен и не му дреме от нищо. Много ми хареса да играя тази роля. Ако можех, бих я изиграл пак. Харесвам предизвикателствата. Не мисля, че Тери е твърде взискателен, защото когато снимаме една сцена, искаме да има пълния ефект. Наслаждавам се на режисирането на Тери. Той знае какво иска и има много страхотни идеи."   Според Гилиъм: "Хийт Леджър бе тук в Англия за работата по "Черния рицар" и бе довел един общ приятел, който бе направил рисунките по "Братя Грим". Те правеха анимиран видеоклип и се нуждаеха от място, където да работят. Предложих им Пиърлес (нашата компания за специални ефекти). Един ден бях там за да покажа моите рисунки на хората, които работеха по предпродукцията, и там бяха Хийт и Даниел. Започвам да обяснявам поредицата, и в един момент Хийт ми бутна бележка, на която пишеше "Може ли да изиграя Тони?" Той бе виждал сценария, но не го бях помолил да участва. "Сериозно ли питаш?" казах му аз. Той отвърна "Напълно, защото искам да видя този филм." След включването на Хийт мислех, че нещата ще станат лесни, че парите ще потекат – но не се оказах прав.   Започва следващият етап от съвместното пътешествие на Гилиъм. "Репетициите бяха интересни, защото актьорите се опитваха да открият своите герои, но най-чистият от тях бе Кристофър. Започвахме сцена по сценария, аз казвам "Парнасъс сега ще слезе по стълбите", а Кристофър отвръща "Не мисля, че Парнасъс трябва да влезе от там". Питам "Защо", а Крис отговаря "Той просто ще стои без да прави нищо". Великият театрален актьор винаги знае как и кога да не влиза на сцената.   Навлизах с напипване във филм, повече от обичайното. Голяма част се дължеше на ентусиазма и енергията на Хийт, както и на новите идеи, които струяха от него. Аз гледах и си мислех "Да ги използваме". Винаги съм казвал, че аз не съм режисьора, а филтъра. Не ми пука чия е идеята, стига да е най-добрата. За щастие, аз съм този, който избира коя е най-добрата идея.   Интересното е, че когато Хийт почина, Андрю успя да запълни част от вакуума, оставен от Хийт. Неговите импровизации бяха гениални и много смешни. Той каза, че не знаел, че може да играе комична роля, тъй като дотогава играл само напрегнати и сериозни герои. Беше изумително да се наблюдава как нещата се разрастват, сякаш филмът се прави сам."   Продуцентите са въодушевени от актьорския състав. "Най-важното е когато актьорът вдъхва живот на ролята," казва Самуел Хадида. "Страхотно е да има визуални ефекти, но не емоцията може да бъде предадена само от актьорите. Тогава режисьорът се нуждае от специално умение – да открие най-добрите актьори за света, който е създал. Тери вижда искрата в очите им. Мисля, че той има невероятен талант. Той не само създава собствен свят, но и знае какъв е най-добрия начин да оживее този свят."   Световете на доктор Парнасъс   Пресъздаването на фантастичната визия на режисьора върху лента става рожба на любовта на талантливия снимачен екип.   Близкият сътрудник на Гилиъм операторът Никола Пекорини участва в проекта от самото начало. "Най-много ми хареса поезията, която присъства в сценария. След като съм споделял последните десет години на страст и отчаяния на Тери, аз разбирам откъде дойде "Парнасъс". Изморен човек, който се опитва да просвети своите човешки събратя, да ги научи да оставят въображението си да полети, да приемат силата на мечтите като богатство, а не като тегло – Парнасъс е Тери. Сценарият е дете на годините битка срещу системата, на натрупано отчаяние в опит да се придаде форма на възвишени идеи.   За мен историята е фантастична сумарност от цялата артистична кариера на Тери. В нея може да откриете всички елементи, които присъстват по един или друг начин във всички негови предишни творби. Това е зрял сценарий и вярвам, че всички хора (надявам се, че са много), които обичат и ценят предишните творби на Тери, ще видят, че "Парнасъс" е апотеоз на изкуството на Гилиъм."   Майк Одсли, монтажист на филма на Тери "12 маймуни" десет години по-рано, също е чакал с нетърпение отново да работи с режисьора. Също като Никола, той участва в проекта от самото начало. "Аз върша много работа от началото, защото може би виждам разни въпроси, още преди филмът да е заснет. Заедно с режисьора, аз имам до голяма степен думата, но не и окончателната дума, какво ще остане на екрана. Затова моята цел е да сглобя това, което виждам като течение на историята и да я оркестрирам за зрителите – донякъде съм като диригент на оркестър. Работата ни по сглобяването и определянето на темпото е критична за изживяването на зрителите, докато гледат филма. Тук са смесени идеите за скорост, разбиране, изпълнения и подбор на изпълненията.   Основните предизвикателства в този филм са световете на син екран, или изкуствените светове, които създаваме зад огледалото. Материалът, който получавам, е отчасти готов. Всъщност, той е само частица от нужната информация. Затова трябва да започнем процеса по взимането на монтажните решение с парченцата, които идват, макар голяма част от визуалната информация да отсъства. Предизвикателството е доста голямо."   Дизайнерът на костюмите Моник Прюдом също е очарована да работи с режисьора. "Тери е отворен за всичко, което е интересно, и е много щедър в подхода си. Ако имаш идея, винаги ще те изслуша. Много се интересува от процеса – няма нищо окончателно.   Започваш с нещо, което наричам издирване и събиране. Имаш идеи, които може да свършат работа. Започваш да преглеждаш книги и образи. Тери също има любими образи, които иска да включи – ти издирваш и събираш от там нататък. Събираш дрехи – шапки, палта, шалове – и когато се появи актьорът, извайвате героя като скулптура. Винаги съм смятала, че работата ми е да улеснявам актьорите да открият своите герои. Костюмите трябва да подкрепят героя, или да създадат образа на героя, който ще бъде запомнен. Затова актьорът трябва да се чувства комфортно с този образ."   Човекът, който държи всичко под контрол, е дъщерята на Тери – продуцентката Ейми Гилиъм. "Чувствам се сякаш съм отговорна за всичко, а аз съм маниак на тема контрол и пазя проекта и особено режисьора, защото той е моя баща. Това е вторият ми филм като продуцент, и първият, в който участвам толкова активно.   Невероятно е как всичко си дойде бързо на мястото. Имаше нещо много специално, когато прочетох сценария. Паралелът между д-р Парнасъс и моя баща, както няколко души споменаха, е напълно реален за мен, най-голямата му дъщеря. Това ме заинтригува – и това бе началото на дълъг и понякога болезнен ангажимент за мен.   Да работя с баща си – няма по-добър – бе невероятно изживяване. Всички казват, че това е може би един от най-трудните филми, които можеше да направя, при всички върхове и спадове, кошмари и проблеми, които изживяхме. Да го постигна, да създадем нещо толкова магическо и зрелищно, с което всички участници много се гордеем – с болката, кръвта, потта и сълзите – това бе нещо изключително и много приятно."   Тя отдава почит на нейния колега, номинираният за Оскар канадски продуцент Уилям Винс, който изгубва битката с рака скоро след завършването на филма във Ванкувър. "Беше невероятно да бъда копродуцент с Бил и да открия човек, който искаше да осъществи тази мечта. Да има някой, който ме подкрепя и вярва в мен, да има някой, с когото да работя и от когото да се уча – това бе изключително. Той много ми липсва."   Да продължиш напред   На 22-ри януари 2008, по време на кратък престой в Ню Йорк докато продукцията се мести от Лондон във Ванкувър, Хийт Леджър умира от случайна предозировка на предписаните му лекарства.   Опустошеният Тери Гилиъм незабавно взима решение да прекрати проекта. "Не знаех как ще продължа напред. Бях прекалено объркан, за да измисля какво да правя. Но всички около мен ми казваха, че трябва да продължа. Всички даваха насърчения и идеи. Решението с магическото огледало бе очевидно, тъй като вече бяхме заснели повечето от сцените с Хийт от тази страна на огледалото, но големият въпрос бе дали един човек да поеме ролята нататък или не. Вече усещах, че не може да е само един – тежестта бе твърде голяма, затова трябваше да вземем няколко човека, ако бе възможно. Пренаписах сценария доста бързо. Имах само няколко дни да измисля убедително решение. За щастие, идеи имаше в изобилие – и добри, и лоши.   Нямаше много за пренаписване – по-скоро бе въпрос на жонглиране и пренареждане на сцените, в които Хийт смяташе да участва, за да видим дали може да използваме дубльор или някакъв кинематографски трик. Загубата на Хийт създаваше ситуация, която изискваше хитри решения, което ме притисна да направя всякакви неща, каквито не влизаха в първоначалните ми намерения. Например, променихме ролята на пияницата Мартин в началото на филма, за да бъде изигран от двама актьори. Това наложи принципа, че хората може да се сменят от двете страни на огледалото. Тогава започнах да звъня на мои приятели и на много хора, които бяха близки с Хийт.   Така тримата герои – Джони Деп, Колин Фарел и Джуд Лоу – дойдоха във Ванкувър да изиграят различните превъплъщения на Тони, героят започнат от Хийт Леджър. Тяхната готовност да спасят филма и последната изява на Хийт бе изключителен акт на щедрост и любов. Красив и рядък момент в нашата индустрия, и като резултат на тяхното участие, филмът стана още по-специален, още по-изненадващ, още по-забавен. Дори още по-магически.   Трябваше да направим голяма стъпка, за да разрешим проблемите, създадени от ненавременната смърт на Хийт, но благодарение на Парнасъс и неговия театър, ние имахме магическо огледало, и когато влезеш в него, нещата можеше да бъдат различни – те ставаха по-необикновени, по-чудесни. И така направихме тази стъпка. Всеки път, когато Тони, героят на Хийт, минаваше през огледалото, той ставаше различно превъплъщение, изиграно от различен актьор. Беше прекрасно да видиш какво внасят в ролята Колин, Джони и Джуд. Тони стана дори още по-сложен герой, и смятам, че в резултат на това, зрителите ги очаква още по-бурно пътешествие.   Ейми Гилиъм – след като е взето решението да се продължи с филма – се бори лудо да запази натрупаната инерция. "Докато Тери бе в Лондон, за да промени сценария, аз прекарах три шантави седмици в Лос Анжелис. Всички искаха проектът да бъде завършен, по много причини – заради Хийт, заради Тери, заради всички участващи в него. Екипът не искаше да спре, не искаше да се предава, защото те бяха влюбени в това, което вършеха, и бяха горди с постигнатото. Аз също съм много, много горда с филма и с всички, които участваха в него, защото без техния ентусиазъм и мотивация нямаше да успеем."   Нейният колега продуцент Самуел Хадида споделя гордостта й от отдадеността на всички участващи. "Те знаеха, че този филм е важен за всички. От благословията на актьорите, които се включиха, до отдадеността на снимачния екип – това не е просто филм; всички бяха твърдо решени да го завършат. Бяхме прави да вземем решението да продължим, защото Тери бе създал нещо уникално."   "Хийт бе с нас през цялото време," отбелязва Гилиъм. "Неговата енергия, неговата гениалност, неговите идеи... трагедията на неговата смърт и творческите решения, които това ни принуди да вземем... са причините това наистина да е филм от Хийт Леджър и приятели."