На фона на добрия (комерсиален) успех на „Мисия Лондон”, българското кино пак зацикли. За съжаление няма европейска (а не само, изключвам САЩ и Индия) държава, която да не подпомага създаването на национално филмопроизодство. Така е и в България. Независимо колко може да препечели един наш филм в България или извън страната, резултатът е винаги ясен – той ще е или на нула, или на загуба. На този фон, субсидията за производство на български филм отново бе намалена въпреки изричното обещание на Премиера-реформатор, че това е за кратко и сумата ще бъде коригирана нагоре. Да не забравяме, че правителството и настоящият парламент грубо и безцеремонно погазиха Закона за филмовата индустрия и намалиха субсидията за БГ кино наполовина. Да, криза е, но едва ли финансова. Става дума за друг тип, която е в умовете на неколцина висши държавници, които не само грубо погазват законите на страната, но и нямат елементарна култура да осъзнаят това. Или е умишлено. БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, НАТФИЗ и други научни и културни институти се обрязват (извинявам се за израза) буквално финансово, интелектуално, емоционално. Спирачка няма. Спирката вероятно ще бъде пред бъдещия „български Лувър” – какъв оксиморон, определение, което справедливо трябва да бъде вписано в аналите на завидната биография на г-н Рашивов.  Ще се върна към българското кино. В момента съм член на Художествената комисия за игрално кино. Състои се от девет човека, представляващи различни професионални общности в нашата малка кинаджиийска, пак, общност. Основната работа на тази комисия е, да оценява постъпилите проекти за бъдещи филми. Работата е, да се оценяват само бъдещата художествена стойност на проектите, не финансова. За другото си има бюджетна комисия. Между удоволствието да четеш и оценяваш бъдещи потенциални проекти за български филми, най-неприятното е, да ти позвъни телефона с оферта. Сякаш си брокер? Обаждат се някои от продуцентите на въпросните проекти, за да ти предложат пари срещу одобрение. Мерзко и нечистоплътно. И, логично.   Да, логично е, когато системата го толерира. Същата система, която се толерира и от самите държавници. Разбира се, въпрос на морал е, дали някои от членовете на комисията ще си затворят/притъпят сетивата пред бездарни проекти срещу скромната сума от 2000 лева (сумата е реална!) или ще бъдат принципни професионалисти, които не могат да изневерят на вкуса си към стойностното в изкуството (спрямо собствените си критерии), и с уважение към зрителя... Ето така порочно се зачева киното в България. Някак перверзно напомня за застрояването по нашето море, купуването на гласове по време на избори, обезценяването на здравеопазването или пазаренето с гинеколога минути след като ти се е родило детето…   Ако в българското кино, където финансирането е като с жълти стотинки сравнено с големите проекти като магистрала "Тракия”, АЕЦ „Белене” и пр., какво очакваме от такава държавност и политика? И от българското кино?

Дидо, според мен този скандал трябва да се разчуе повече. Прати линк от блога на колеги журналисти от телевизии и други медии. Предполагам имаш контакти. Ако не се вдигне повече шум, нищо няма да се промени.

Драги Дидо, членовете на художествената комисия са 9. На всеки по 2000 прави 18 бона. Затова отделната "вноска" е толкова малка:)))
А сега сериозно. Когато започнат телефонните ходатайства пред членовете на художествените комисии за филмови проекти - това все пак е човещина. Кофти, много кофти за хората, които го правят. Но човещина. Тръгнат ли предложения за пари ( а от личен опит знам, че към тях понякога вървят и заплахи), това вече е дъното. Това е ъпгрейдване на нелицеприятната човещина до агресивна корупция.
Направил си най-правилното - дал си максимална публичност, отрязал си до корен. Повече няма да ти се обаждат с предложения за мангизи, гарантирам. Но по отношение на заплахите - бъди готов:))))
Тони Ковачева