Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2010 20:49 - УХАНИЕ НА НАФТАЛИН...
Автор: dstatulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 627 Коментари: 0 Гласове:
1



ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ПРОГРАМАТА НА СБФД ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ И СПАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КИНО И НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Извадка от програмните намерения на новия председател на СБФД, Георги Стоянов

В условията на криза е необходима краткосрочна визия, непременно вързана със средствата, които да подпомогнат тази дейност. Ако в изработването на тази стратегия не участват всички сектори на българската култура, тя просто няма да стане. Ако в нейните предначертания не се определят художествени и естетически цели и задачи и накрая да завърши с финансови разчети, тя ще се превърне в придатък на боледуващ организъм със затихващи функции.

Очевидно липсва цялостна политика за култура, и нея трябва да я изработят професионалисти, представители на творческите съюзи и на СБФД, в това число и видни творци, за които изкуството не е средство за препитание, а изстрадана съдба и обреченост и карма.

На базата на направени и публикувани анализи се вижда, че колапсът, засегнал културата, непрекъснато се разширява и задълбочава. Задава се необратим хроничен дефицит на национална култура и ценности, които ще се отразят съдбоносно на развитието на националната културна идентичност за в бъдеще.

I. Първото направление, което засяга киното, е свързано с борбата срещу нарушенията на Закона за филмовата индустрия и Закона за радиото и телевизията. Особено внимание трябва да се обърне на спазването на 10% за националното филмопроизводство в БНТ.

II. Второто направление е борба за създаване на „Национален фонд за кино”. На практика, в почти всички централно и източноевропейски страни има създадени фондове за подпомагаме на киното, с изключение на България.
III. Третото направление изисква създаване на национална система от алтернативни източници на финансиране, които да набират средства от пазара - липсват механизми за набиране на средства чрез арт лотария, инвестиционни фондове и други стимули за инвестиралите в киноиндустрията.

IV. Четвъртото направление е свързано с филморазпространението. Отказът на държавата от монопола върху киноразпространението, без предварителна регулация на този подпазар, сви възможността за разпространение на български и европейски филми и доведе до навлизане на големите американски компании чрез кино разпространителите, примерно като “Александра Групхолдинг” ООД, притежаващи правата за използване на филмите им на територията на България и имат поведението на пазарен лидер, като формират и политиката на голямата част от киносалоните.

Това бе последвано от неконтролирано изчезване на местата за кинопоказ.

От европейските фондове биха могли да се финансират регионални програми за развитие на местното киноразпространение, които да превърнат около 3200-та читалища в места за разпространение на българското кино, за да се тушира проблемът с дистрибуторската мрежа, да се форсира изграждане на арт кина, и то не само в София. Европейските структурни фондове могат да се използват в тази посока. А относно показа на български филми по сега съществуващата мрежа, разпространителите имат задължителна квота от 5% разписана в чл. 44 на ЗФИ и неспазването й би трябвало да води до административен акт (чл. 49) и издаване на наказателно постановление (чл.51). Няма обективна причина тази поредица от действия да не се случва.

V. Петото направление са неблагополучията в Устройствения правилник на НФЦ, който в момента е в процедурна подготовка.

VI. Не по-малко важно е и поставянето на начало на системни анализи на пазара на българското кино (производство, разпространение, промоция и показ на филми, съхранение), без които е немислимо създаването на работеща Национална програма за развитие на българското кино или пък бъдещата стратегия на сектора. Без тези програмни документи българското кино е обречено да се развива „на парче” и без визия дори в средносрочен план.

VII. Следващата важна крачка е създаването на националната политика в областта на филмовата индустрия - неделима част от бъдещата Национална стратегия за култура. Това, което липсва, е отбелязано и от Сметната палата, че към 30.06.2008 г. такава Национална програма за развитие на филмовата индустрия все още не е създадена.

(Анализите и аналитичните справки присъстват в материала, представен от Георги Стоянов на Общото отчетно-изборно събрание на 21.V.2010 г.)


Тагове:   ухание,   нафталин,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dstatulov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1146179
Постинги: 192
Коментари: 602
Гласове: 801
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031