Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2011 22:16 - БЕЗ ПРАВО, И ЗАКОН
Автор: dstatulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 994 Коментари: 0 Гласове:
1



С настоящия текст искам да запозная колегите и приятелите на киното с поредното посегателство върху работата на филмовите творци в България. За да бъда коректен директно публикувам писмото, което Радослав Спасов прати:

"Колеги,

Обръщам ви внимание, че група народни представители с помощта на АБРО и американски консултанти подготвят отнемане на правата на категории автори върху филмите и аудиовизуални произведения, определени в чл. 62 ал.1 на ЗАПСП. Това са - операторът, авторът на диалога и авторът на музиката, създадена специално за филма.

Как практически това ще стане.

Работната група към МК е направила предложение да се извадят следните автори - оператор, автор на диалога и автор на музиката, ако тя е била създадена специално за филма, от срока на защита на филмите и други аудиовизуални произведения. Предложението е прието в МС и пуснато за първо четене в следния вариант:


ПРЕДЛОЖЕНИЕ /прието на първо четене/
§ 5. В чл. 29 думата „оператора” и запетаята след нея се заличават.

За да има стабилна подкрепа това предложение, ГЕРБ допълва това искане със следното ДОПЪЛНЕНИЕ / второ четене в комисията по култура/:
Предложение от н.п. Величка Шопова и група народни представители
§ 5 да се измени така:
“§ 5. В чл. 29 думите “автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма” се заличават.

ДЕЙСТВАЩ ЗАКОН. Чл.29. (изм.,ДВ,бр.28 от 2000 г.:„Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста . оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.


След гласуването законът би добил следния вид „Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста.”

На пръв поглед няма никакъв проблем - срока на защита да се определя в чл. 29 по тези двама автори /сценарист и режисьор/, като правоимащите са посочени в чл. 62 ал.1. където присъстват и останалите.

Но дали това е така?
Възниква въпросът защо им трябва на народните представители да облагодетелстват ползвателите 70 години след смъртта на режисьора и сценариста. Освен, ако те си мислят, че техните деца и внуци никога няма да се занимават с изкуство, като автори на филми – оператори, автори на диалог и композитори. Явно че нещата са съвсем други. Какви са те?

Кой има интерес това да се случи?
Тук става въпрос за интересите на ПОЛЗВАТЕЛИТЕ, които в същото време са ПРОИЗВОДИТЕЛИ на филми и аудиовизулни произведения. Те са представлявани от АБРО в работната група, а в същото време Гриша Камбуров е и консултант на самата комисия. Много странен е фактът, че вместо европейски експерт, защото ние сме в синхрон с европейското авторско правно законодателство, където правата принадлежат на физическите лица - авторите, присъства и американски експерт от посолството на САЩ. Практиката на англо-американското законодателство е различна, там правата са у производителите.

Предполагаеми действия

Да приемем, че предложението в § 5 чл. 29 ще бъде прието от Комисията по култура и след това на второ четене в залата. Според правилата на НС, народните представители в зала могат да направят промени или предложения за нов член. Например, народен представител от АТАКА или ГЕРБ може да заяви: че след като е приет член 29 с новите промени, трябва да се направят корекции и в чл. 62, ал.1, защото ще има колизия между тези два члена. В чл. 29, авторите, на които се определя срока на защита, са двама, а в чл.62 ал. 1 са повече. Затова той може да предложи да се извадят като автори операторът, авторът на диалога и композиторът.

За тази „справедливост” ще гласуват народните представители на ГЕРБ и АТАКА, защото по „необясними” причини с промените на ЗРТ миналата година и предложенията по чл. 26 от предишното заседание на комисията по култура те дават приоритет на ползвателите и вносителите на записваща техника, чиито права се определят по Търговския закон.

С това грубо отнемане на правата от създателите на филми ни връщат към 1948г., когато бяха национализирани всички български филми. Както и в периода на 1951 – 1972г., когато правата върху филмите принадлежаха на производители и ползватели.
Защо се правят тези промени?
По този начин ползвателите няма да плащат авторски възнаграждения на шкартираните автори, които трябва да се дават за всяко поредно използване.

Този натиск за промени в ЗАПСП се прави от близо 5г. Необясним е фактът, че една партия, в чиято програма е залегнал пътят към европейската идентичност, да работят срещу авторите на национални културни продукти. С предлаганите промени ще се угоди на вносителите на записващи устройства и на няколко телевизии, които започнаха да произвеждат сериали.


Народните представители през 93г. и промените през 2000г./ Директива 93/98/EИО на Съвета от 29 октомври 1993 г. за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права./ направиха един добър закон, справедлив за авторите, който и сега по международни форуми се посочва като образец в областта на интелектуалната собственост.

България е подписала Бернската конвенция през 1921г., а САЩ - шестдесет години
по-късно. Така че нашата държава има традиция в законите за интелектуалната собственост. Необяснимо защо управляващите се поддадоха на външен натиск и използват експерти на англо-американската авторско правна система в областта на киното, която единствено зачита правата на производителите.

България е втората държава, след Словения, която през 1993г. даде авторски права на операторите върху филма. Към днешна дата 17 държави от Европа са дали права на операторите. Тази тенденция се засилва, особено сега с бума на новите изобразителни средства. В момента по сведения на ИМАГО, тази тенденция се пренася и в Латинска Америка /например в Мексико/. За наша радост, европейските колеги зачитат както нашите постижения в аудиовизуалната естетика, така и опита ни при възстановяване на правата на авторите за филмите, създадени преди 1993г. И не е случаен фактът, че вицепрезидент на европейската асоциация на операторите ИМАГО е българин – колегата Иван Тонев.

Това е първият опит за посегателство върху интелектуални права, защото такова нещо не може да се случи в Европа, защото има международни договорености и директиви и „Един от основните законови принципи, закриляни от правния ред на Общността, е зачитането на установените права”.

Предложението за промени на чл.29 е в пълно противоречие на Директивата 2006/116 на ЕО от 12.12.2006г., където правата могат да се разширяват, но не и да се отнемат.

Член2.
1. Главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално
произведение се смята за негов автор или за един от неговите
автори. Държавите-членки са свободни да посочват и други
съавтори.

Народните представители през 1993г. прецениха, че авторските права „върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора”. Това са основните автори, като колективно /съставно/ произведение, към него са включени и правата на автора на музиката и на диалога. На това основание дружествата за колективно управление на авторските права са сключили реципрочни договори с други дружества от цял свят за управление и защита на носители на авторски и сродни права.
Ако се отнемат правата на посочените автори, това ще доведе освен до хаос в сключените реципрочни договори, но и до политически и правни последствия за нарушаване, както на Бернската конвенция, така и на европейските директиви
в областта на авторско- правната система.

Директивата 2006/116 на ЕО.

Чл2.
2. Срокът на закрила на кинематографичните или
аудиовизуалните произведения изтича 70 години след смъртта на
последното от следните преживели лица, независимо дали тези
лица са посочени като съавтори .главният режисьор, авторът на
сценария, авторът на диалога и композиторът на музиката, спе-
циално създадена за използването ѝ в кинематографичното или
аудиовизуалното произведение.

ЗАПСП
Чл.62. (1) (доп.,ДВ,бр.77 от 2002 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.
(2) Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения".

Какво правим колеги и приятели?




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dstatulov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1165366
Постинги: 192
Коментари: 602
Гласове: 801
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031