Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2006 08:30 - Киноопаковка
Автор: dstatulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Едва ли си забравил как в България беше рекламиран филма “И твоята майка също”. Това бе една от най-добрите кампаниии правени някога за филм на нашата територия. Съмнявам се, че броя на зрителите щеше да бъде същият, ако момчетата от Big Bang! не се бяха сдушили с Ъпсурд и Белослава. Вероятно същото може да се каже и за нашумелия “Мила от Марс”, където актрисата Весела Казакова ни зяпаше дори в тоалентните на кино “Арена”, Факт е, че това бе един от малкото български филми след 10 ноември ’89, които се радваха на голяма посещаемост и то най-вече благодарение на рекламата му. Друго обяснение нямам – качествата на самият филм са доста спорни. Само тези два примера от родния ни кинопейзаж са достатъчни, за да бъдат видяни смисълът и ползата от рекламата на филми. Нашият опит, разбира се, е доста жалък на фона на това, което се прави в останалия свят още с раждането на самото кино. В началото са били т. нар. “викачи”. Това са доста гръмогласни мъже, които стоят пред някой киносалон и на висок глас приканват хората да гледат най-новите филми. Накои от тях дори преразказвали част от сюжета, на иначе кратките (от по 2-3 минути) филмчета. Постепенно се появята плакатите и афишите. Те са превръщат в истинско платно за изява на всевъзможни художници, които в някои от случаите и хабер са си нямали от историята, която се разиграва във филма. Лошо няма. Важното е съдържателят да е доволен, а плакатът да е колкото се може по-привлекателен, цветен и огромен. Тази гледка можеше да се наблюдава до преди две години пред кино “Сердика” или “Изток”, преди да ги продат за жълти стотинки за тъгроваки центрове. Разликата в повечето случаи бе, че понякога не ставаше ясно, не дали художниците са гледали премиерният филм, а дали знаят как изглеждат Брус Уилис и Мерил Стрийп, например. Най-лесно бе да се нарисува нещо абстрактно по зададена тема. Какъв би бил плаката на “Сталкер” на Тарковски? В по-цивилизованият от нас свят отдавна са разбрали, че рекламата продава филма. Не случайно обичайната практика е да се заделят 30% от бюджета на бъдещия филм за реклама. Тук естествено говоря за блокбастерите, летните хитове и номинираните за “Оскар” в n-броя категории ленти. Рекламната кампания започва обикновено още преди филма да готов напъно. При това не говоря за постпродукция, а за снимачен период. По кината се завърта трейлърът (рекламния клип) на бъдещият хит, а понякога се използва т. нар. тийзър, който само провокира нашето зрителско любопитство. Същото се отнася и за печатната реклама. Подготвят се няколко вида плакати, в зависимост от стратегията, която са избрали рекламистите. Помякога стават и грешки. В Германия например преди години излизе на екран филма “Тото героят” на Жако Ван Дормел, но с постер, който го отдалечава на светлинни години от неговата таргет група. Този откровено арт филм и прекрасен дебют на режисьора бил рекламиран като гангстерски, а на плаката се кипрел мъжага облечен с шлифер тип “Богард”, който държал пистолет. Зрителят обаче не е глупав и още след премиерната седмица посещаемостта намаляла катастрофално. Разпространителите били принудени да свалят заглавието от екран и след шест месеца да го върнат отново, но с обичайната за арт филм реклама и плакат. Успехът бил голям. Рекламна кампания със сгрешен адрес и послание е провалила и шедьовърът на Тери Гилиъм “Приключенията на Барон Мюнхаузен”. Не стига, че за времето си (1985 г.) е бил най-скъпият филм за всички времена, но бил пуснат само в 80 киносалона в САЩ (средно едно заглавие на премиерна седмица се разпространява в 1800-2500 и повече екрана) и е бил рекламиран като филм за деца. Естествено творбата на Гилиъм притърпява пълни финансово фиаско, а режисьорът дълго време не е могъл да си намери пари за следващият проект. Не е нужно рекламната кампания да е скъпа, за да бъде успешна, но понякога бюджетът отделен за промоция е с пъти по-голям от този на самият филм за производство. Преди години “Проклятието Блеър” пожъна голям успех (приходи от над 200 милиона долара, при вложени 600 000!). Успехът на филма не се дължеше на качествата на филма, а на рекламната му кампания, в която бяха вложени над 3 милиона долара. Паниката и психозата, която се създаде около изчезналите в гората американски студенти, за които се разказва във филма, оставиха в зрителите впечатлението, че това което гледат е истинска история. Естествено всичко беше само на кино, но наетата рекламна агенция си беше свършила добре работата. Рядко обаче има толкова оригинални и понякога смели решения в промоцирането на седмото изкуство. В повечето случаи се разчита на конвенционалната реклама – постери, мейкинг, трейлъри, сайт и до тук. Или обвързаването на филма с някой продукт. Опаковката продава добре, но до началните надписи в киното, след това гледаме съдържанието. А в България все още слухът, че някой филм не става и за боза от 6 стотинки, си остава най-надежната реклама.                           



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dstatulov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1634113
Постинги: 192
Коментари: 602
Гласове: 801
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031