НЕ МЕ ТЪРСИ Don’t Come Knocking Германия/САЩ, 2005, 122 мин  Реж. Вим Вендерс, с Сам Шепърт, Джесика Ланг, Тим Рот   Сигурно си гледал класиката „Париж: Тексас” на Вим Вендерс. Сценарият е дело на Сам Шепърт – един от най-добрите съвременни драматурзи е света. Има и още нещо, за което може да му завиждаш, (може и не благородно) – женен е за Джесика Ланг. Освен това е и добър актьор. Този филм го доказва за пореден път. „Не ме търси” носи духа на „Париж: Тексас”. Визията и структурата на сюжета също не са по-различни. 60-годишният Хауърд Спенс – голяма звезда в уестърните от близкото минало, удавя погнусата от самия себе си в алкохол и наркотици. Животът му е пълно падение до деня, в който се появява собствената му майка и го информира, че може би има дете. Новината носи лъч надежда и Хауърд решава да търси своя син или дъщеря… В тази мисия той ще се изправи пред собствените си страхове и ще събере парчетата на разбития си живот.   ДИВО СЪРЦЕ Wild at Heart САЩ, 1990, 124 мин. Реж. Дейвид Линч, с Никълъс Кейдж, Уилям Дефо, Лора Дърн,  Изабела Роселини, Хари Дийн Стентън   Младите любовници Сайлър и Лола бягат от убиеца, нает от майката на Лола да убие Сайлър... Това изречение едва ли може да предаде целия артистизъм и оригиналност на историята, която представя един най-интересните, но и доста трудни за гледане режисьори Дейвид Линч. Авторът на култовия телевизионен сериал „Туин Пийкс” създава може би най-романтичния си филм в кариерата. Това естествено, не му пречи да бъде отново в свои води и да бъде по свой си начин директен, брутален и твърде циничен за един любовен филм. Но това е част от класата на големия Линч. Едва ли има свестен киноман, който да не помни култовата реплика на Никълъс Кейдж за сакото му от змийска кожа – символ на неговата индивидуалност. Актьорът прави един от върховете в кариерата си, а Уилям Дефо играе един от най-отблъскващи персонажи в киното и въпреки това е чаровен.      ЖИВОТ В ХРАСТАЛАКА Life in the Undergrowth Великобритания, документален филм в две части Продукция на BBC Реж. Дейвид Атънбъро   Документалните поредици (а също и игрални, справка: „Ало, ало” или „Летящият цирк Монти Пайтън”) на BBC отдавна са се превърнали или в класика или в синоним за качествено и стойностно кино. След уникалния „Живот във фризера”, сега на DVD излиза друг филм на Дейвид Атънбъро (неслучайно брат на друг голям режисьор - големият Ричард Атънбъро). Той предлага едно уникално пътешествие в една миниатюрна вселена, за която рядко мислим, или най-малкото – не виждаме, но която е ежедневно и неотлъчно до нас. Благодарение на техническите иновации в осветлението, оптиката и мощни компютри, света на бръмбарите, буболечките, паяците, стоножките и всичките останали микроскопични гадинки става все по-явен, при това от тяхна гледна точка. Тези създания може да са миниатюрни, но животът им също е толкова сложен и изпълнен с конфликти, колкото нашия.   НОВИЯТ ДОН ЖУАН Don Juan DeMarco САЩ, 1995, 97 мин. Реж.Джеръми Левен, с Джони Деп, Марлон Брандо, Фей Данауей   „Новият Дон Жуан” е същият онзи стар филм от преди 12 години, заради който се тълпяха за билети. За всеобща радост сега излиза на DVD и опашки (надявам се) няма да има. Оттогава много време мина, Джони Деп прескочи четиридесетака, има две деца и номинация за „Оскар” за един вече култов образ на пират. А Марлон Брандо вече не е сред живите. Филмът обаче си е същия магнетичен и увлекателен. Психиатър лекува доста необичаен пациент, само за да открие, че докторът е този, който печели най-много от техните сеанси. Мъж с маска и пелерина заплашва да свърши със себе си. Пациентът всъщност е великият любовник Дон Жуан, прелъстил над 1500 жени, но е изпаднал в дълбока депресия, след като не е успял да спечели ръката на жената на мечтите си. Докторът на Брандо има десет дни за работа новия Дон Жуан, след което той ще бъде или пуснат или затворен за дълги години в болничното заведение.   НАЙ-ДЪЛГИЯТ ГОДЕЖ Un long dimanche de fiancille Франция, 2004, 134 мин. Реж. Жан-Пиер Жьоне С Одри Тоту, Гаспар Юлиел, Жан-Пиер Бекер, Джоди Фостър, Чеки Карио   Мисля, че всеки филм на Жан-Пиер Жьоне е събитие. Дори и неговата интерпретация на “Пришълците”. Заради творци като него киното продължава да бъде изкуство. Знам, че звучи като клише, но е вярно и последният му филм е доказателство за тази оценка. “Най-дългия годеж” е като обяснение в любов – към зрителя, към киното, към чувствата, към историята на хиляди жени останали сами след войните. Това е филм за смелостта да се бориш със съмненията и страховете си. За любовта. Ако не си гледал филма на голям екран, трябва да знаеш, че това не е поредната сантиментална лента дошла от Франция. Режисьорът не е спестил натуралистичните сцени от войната, някои от които не са за гледане. Но не е спестил и нежността, която таят героите, дори след най-тежкият обстрел. Историята, която разказва Жьоне звучи познато – младата Матилд иска да разбере при какви обстоятелства и дали наистина нейния годеник е загинал на фронта. Започва едно истинско приключение, както за героинята, така и за зрителя, в което режисьорът е използвал целия си гений и любими кинаджийски похвати.     ПЪТЯТ КЪМ НЕВЪРЛЕНД Finding Neverland САЩ, 2004, 123 мин. Реж. Марк Форстър С Джони Деп, Кейт Уинслет, Джули Кристи, Дъстин Хофман   Това е историята на известния автор Джеймс Матю Бари и създаването на легендарното му произведение за деца “Питър Пан”. Какво вдъхновява един писател, за да напише подобен роман. Как се зараждат идеите и на каква цена. Това са само част от въпросите, на които без да ни досаждат с патетика отговарят създателите на филма. Получила се е много чувствена и нежна творба, която докосва и най-отдалеченото от сърцето място. Играейки с кучето си в парка, един ден Бари среща четири малки момчета и овдовялата им майка. Но той не вижда едно щастливо семейство, а само мъка, която разяжда и без това останалото малко щастие. Скоро целият град започва да обсъжда новата връзка. Проблемът е, че Бари е женен и всичко води до разпад на брака им. Останалото е приказката за Питър Пан, който не иска да порасне, Уенди, изгубените момчета и мечтаната за всяко дете страна – Неверленд. За ролята си Джони Деп получи напълно заслужена номинация за “Оскар” за изпълнието си във филма. Не бива да се пропуска и заслугата на останалата част от екипа, включително и Дъстин Хофман, който навремето изигра капитан Хук...       ХОТЕЛ РУАНДА Hotel Rwanda Южна Африка/Великобритания/ Италия, 2004, 121 мин. Реж. Тери Джордж С Дон Чийдъл, Софи Оконедо, Ник Нолти, Хоакин Финикс   Това е политически филм. Режисьорът Тери Джордж е добре познат като сценарист на “В името на отца”, а по късно сам снима няколко филми като “Майки и синове”, в които застъпва болезнената тема ИРА. Този път той е на дриг континент, за насочи вниманието за зрителите към събитията, които се случват в Руанда. Историята на филма описва подвига на един управител на хотел, който през 1994 година спасява над 1200 бежанци на убийствяеният геноцид наложен в страната в продължение на 100 дни. Мотивът на героя е съвсем прост – жена му е от преследваното племе. Филмът е направен изключително вълнуващо без сантимент, но с неприсъщ за подобни сюжети хумор, който се вписва много добре и на място. Разбира се при подобен тип филми, историята не може много да се отклони от действителните факти и това, което го прави много добър е изпълнението на актьора Дон Чийдъл, който играе впечатляващо (за което имаше номинация за “Оскар”), за разлика от иначе винаги добрият Ник Нолти. Може би на места идва малко в повече поучителното сочене с пръст на режисьора, което е малко досадно, но го разбирам – по време на описаните събития светът си беше затворил очите.        ЛОШИЯТ ЛЕЙТЕНАНТ Bad Lieutenant САЩ, 1992, 98 мин.   реж. Абел Ферара с Харви Кайтел, Франки Торн   “Лошият лейтенант” е дръзка и оригинална история – един най-силните филми на Ферара и ненадминат връх в кариерата на Кайтел. Тук той играе ролята на безименно корумпирано нюйоркско ченге, безнадеждно привикнал към наркотиците, хазарта и секса, в този ярък и плашещ портрет на греха и изкуплението от Абел Ферара. Филмът проследява преживяванията на лейтенанта през различни местопрестъпления и единственото нещо, което го вълнува – обзалаганията с колегиге на резултатие от плейофите. Погрешните му решения го въвличат все по-надълбоко и животът му се превръща в сюреалистичен ад, докато непрекъснатата употреба на кока, хероин и алкохол съсипват остатъците от разсъдъка му. Преследването на изнасилвач на монахиня го отвежда до духовен срив пред олтара в църквата, където е извършено престъплението. Това е и кулминационната и най-силна сцена във филма, само заради която Кайтел заслужава “Осдкар”, а филмът да се гледа.   СЕДЕМ ГОДИНИ В ТИБЕТ Seven Years in Tibet САЩ, 1997, 139 мин. Реж. Жан-Жак Ано С Брад Пит, Дейвид Тюлис, Б. Д. Уонг   Историята е истинска, по действителен скучай. Действието ни пренася в далечната 1939 година на миналия век, в началото на Втората световна война. Брад Пит е изрусен, нагъл и самоуверен нарцис, австрийски военопленник, и световен шампион по алпинизъм. Пътят му го отвежда в Тибет, където остава седем години. Сближава се с невръсния Далай Лама, на който става учител. Тяхната близост ги променя, като от чепатия австрийски характер на Брад Пит остава само изрусената коса. Режисьор на лентата е французинът Жан-Жак Ано, който е даказан режисьор с филми като “Името на розата”, “Мечката” и “Любовникът”. Компания на двамата прави английския актьор Дейвид Тюлис. Получила се е съзерцателна драма, на фона на започващата световна буря. Далеч от нея нвкокло човека разбират, че не могат да изместят хода на световната история, но могат да направят опит да променят себе си. Но и това не се оказва лесно. Нужно е много тъпение, смирение, покаяние и седем години в Тибет.           ТЪМНО МИНАЛО A HISTORY OF VIOLENCE САЩ, 2005, 96 мин. реж. Дейвид Кроненбърг, с Виго Мортенсен, Мария Бело, Ед Харис   Новият филм на Кроненбърг “История на насилието” има на пръв поглед семпъл сюжет. Героят на Виго Мортенсън е симпатичен и скромен човек, който става местен герой, след като един ден убива двама престъпници. Животът му обаче се променя, когато в града пристига човек от миналото му. Филмът е изграден като трилър, чрез който режисьорът отново изследва любимите си теми за насилието и неспособността на човек да избяга от него. Този път в лентата на Кроненбърг има чувство за хумор и наистина неочаквани обрати, които естествено ще ви ги спестя. Въпреки че филмът е изпълнен с насилие, Кронънбърг задържа погледа си само върху емоционалните и психологически последици. Както казва изпълнителят на главната роля Виго Мортенсън: “Има сцени само с диалог, които също са пълни с насилие.” “История на насилието” е оригинален и талантлив филм на един от най-интересните съвременни режисьори в киното.     МОМИЧЕТО С ПЕРЛЕНАТА ОБИЦА The Girl With The Pearl Earring САЩ/Великобритания/Люксембург, 2003, 100 мин. реж. Питър Уебър, със Скарлет Йохансон, Колин Фърт, Том Уилкинсън   “Момичето с перлената обица” е екранизация по едноименния роман на Трейси Шевалие. По мнението на много почитатели на книгата, филмът се е доближил максимално до първоизточника. Така се е получил стилен костюмен филм. Разказът ни пренася през 17. век, когато е живял холандския художник Йоханес Вермеер. Филмът запечатва епизод от неговия живот, вдъхновен от младата си прислужница. Това, което прави впечатление във филма е изкусната камера на оператора, който реди всеки кадър като картина на Вермеер. Изображението е поразително и неслучайно операторът Едуардо Сера получава през 2003 година повечето европейски награди. Неговата работа донякъде компенсира мудния ритъм на филма. Може и на места да е оправдан, но в много от случаите е доста самоцелно. Играта на Скарлет Йохансон и Колин Фърт е крайно обрана и в повечето епизоди сякаш стоят умишлено статично, за да не разместят прожекторите на оператора.      ЦАРЯТ НА ВОЙНАТА Lord of War САЩ, 2005, 122 мин. Реж. Андрю Никол, с Никълъс Кейдж, Джарт Лито, Йън Холм, Итън Хоук   Андрю Никол е оригинален сценарист и режисьор. Потвърждават го “Гатака”, “Симон” и “Шоуто на Труман”. Идеите му са неконвенционални, а темите на филмите му най-често засягат болезнените рани в съвременното (а и в бъдещото) общество. “Царят на войната” продължава тази тенденция. За съжаление филмът не мина успешно по екраните на България, затова пък сега има по-добър втори шанс. В сюжета на “Царят на войната” на прицел е безскрупулен търговец на оръжие, който е събирателен образ поне на петима като него в реалния ни живот. Героят на Никълъс Кейдж е американец от украински произход, който не поколебава да продава военните си играчки дори на диктатори от третия свят. Получил се е интелигентен филм, с твърде много горчив хумор. Сатирата на места е потресаваща и стигаща до абсурдност. Както споделя един щатски зрител: “На е нормално филм за търговец на оръжие да е толкова забавен”. Така е, ужасно е, и затова лентата е толкова добра.     БУЛКАТА ТРУП Tim Burton’s Corpse Bride САЩ/Великобритания, 2005, 76 мин. Реж. Тим Бъртън и Майк Джонсън Номинация “Оскар” (2005), за най-добър пълнометражен анимационен филм   Сигурно минаха повече от 10 години откакто Тим Бъртън направи култовата си анимация “Кошмари преди Коледа”. С това доказа, че има и анимация за възрастни. Сега режисьорът отново е създал приказен свят, в който властва мрака, самотата и характерната за филмите на Бъртън готическа атмосфера. “Булката труп” е куклена анимация, създадена напълно в стила на “Кошмари преди Коледа”. Този път хумора и ироничното отстранение са отстъпили място пред любовна история за загубена невинност. Гласовете на Джони Деп и Хелена Бонам Картър звучат тъжно и меланхолично, а несъразмерно големите им очи сякаш взират непрекъснато в отвъдния свят (зависи от коя страна си застанал). Получил се е много интимен и поетичен филм, който обаче не бих показал на малки деца. За всички останали – удоволствието може да надхвърли очакванията.       

<a href=http://financialshopva.com/Karelia-cigarettes>buying cheap retail Karelia cigarettes</a>