Едва ли някой днес би гледал ням филм, без музикален съпровод. И в миналото не са го правили. Дори години по-късно, големият Луис Бунюел прави лично звукова версия на „Андалуското куче”. В годините на „големия ням” е имало оркестър, който по собствена преценка е свирил мелодия, която би подхождала на прожектираните кадри. Е, понякога е имало недоразумения – на драма се е свирила весела музика и обратно. Всичко това се случва до 1928 година, когато излиза първият звуков филм „Джазовият певец”. Оттук насетне нещата се променят, до днес когато никой от нас не си представя филмите, без говор, музика, шумове... Сега има саундтраци. Като изключим мюзикълите (които са отделен филмов жанр), в тях са включени музиката, песните, звуците, дори най-интересните реплики между героите на филма. Тяхната „на мода” навлиза през 80-те години и стават неотменна част не само от маркетинга на филма, но и се превръщат във важно перо от печалбата. Само за саундтрака на „Междузвездни войни”, композиторът Джон Уилямс получава 20 милиона долара... Предлагам някои от най-добрите саудтраци, които може и да не намериш на българския пазар.   ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД САЩ, 1968 г. Реж. Сержо Леоне, комп. Енио Мориконе   Сигурно най-популярния и обичан филмов композитор в света, чието име всеки знае. Незабравими са мелодиите му към спагети-уестърните на Сержо Леоне. Въпреки това, не стария Клинт Ийстуд, а героя на Чарлс Бронсън свири на хармоника основния музикален мотив в „Имало едно време на Запад”.   КРЪСТНИКЪТ САЩ, 1972 г. Реж. Франсис Форд Копола, комп. Нино Рота   Ако си гледал някои от филмите на Фелини, със сигурност го знаеш. Истината е, че въпреки огромното си творчество и невероятни композиции, най-популярна се оказа музикалната му партитура към гангстерската трилогия на Копола „Кръстникът”   МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ САЩ, 1977 г. Реж. Джордж Лукас, комп. Джон Уилямс   Какво да кажеш за музиката на Уилямс. Ако си закоравял киноман, не може да нямаш негов саудтрак. Водещата мелодия от „Индиана Джоунс” съм я качил на мобилния си телефон. Няма как, слабост! Джон Уилямс има три „Оскар”-а („Челюсти”, „Междузвездни войни”, „Списъкът на Шиндлер”) и заслужава още толкова.       ТРИ ЦВЯТА: СИНЬО Франция, 1993 г. Реж. Кшищов Кишловски, комп. Збигнев Прайснер   По-малко популярен, но изключителен филмов композитор. Ако си гледал трилогията на Кешловски, не може да не се съгласиш с мен. Не са много примерите в световното кино, когато музиката се превръща в герой от филма.     ГЛАДИАТОР САЩ, 2000 г. Реж. Ридли Скот, комп. Ханс Зимер и Лиза Джералд   Жалко, че получиха „Оскар” за своята работа. Тяхната музика е вдъхновяваща колкото филма. Най-големите сцени от „Гладиатор”, нямаше да имат силния и епичен емоционален заряд без музиката на Ханс Цимер и Лиза Джералд.     ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ САЩ, 1997 г. Реж. Алфонсо Куарон, комп. Патрик Дойл   Екранизация по Дикенс заслужава адмирации не само защото режисьорът Алфонсо Куарон е направен брилянтна съвременна интерпретация на класическия роман, но и заради музиката която може да провокира романтични чувства и в най-големия непокист в любовта.       Разбира се, има и много саудтраци, които заслужават внимание не само заради станалите вече класически партитури, но заради избора на песни в тях. Ето и някои от култовите: „Трейнспотинг”, „Криминале”, „Боен клуб”, „Да изчезнеш за 60 секунди”... Списъкът може да продължи...

Анджело Бадаламенти с "Twin Peaks" мисля,ще се съгласиш,също не е за изпускане.

Спор няма, при това не само за Twin Peaks :)

А Бадаламенти в 'Изгубената магистрала' :)