Преди вече 12 години (май 1996) в Дома на киното в София се проведе първия (и засега последен) МОНТИ ПАЙТЪН ФЕСТ. Специален гост на това събитие бе един от членовете на групата Тери Джоунс. Освен като майката на Брайън, той е известен и като съсценарист и актьор в групата. Заедно с Три Гилиъм са режисирали “Монти Пайтън и Свещения Граал” и “Смисълът на живота според Монти Пайтън”, а самостоятелно е режисьор на “Животът на Брайън”. След периодът с “Монти Пайтън” прави филмите “лични услуги” и “Ерик Викингът”. От 1976 г. пише книги за деца. Негов е сценария за “Лабиринт” с Дейвид Боуи и Дженифър Конъли.    Предлагам интервюто, което направих тогава с него и публикувано по-късно в сп. “Кино”.   Хареса ли ви шкембе-чорбата?   -         Е, някои късчета бяха по-вкусни от други... Като нашите гегове.   На пресконференцията бяхте много смешен и забавен. Откъде извира чувството ви за хумор?   -         Като деца постоянно се бъзикахме един с друг и се опитвахме да се разсмиваме. И сега, като погледна децата, те правят същото. Ами... някъде по трасето някой започва да ни налага да престанем. Според мен въпросът всъщност не е откъде идва хуморът, а къде изчезва после. На доста хора им се случва.   Дъстин Хофман казва, че като малък винаги си е мислил, че възрастните знаят нещо, които той не знае. Станал на 50 години и продължава да търси това, което възрастните знаят. Мисля, че и при вас има нещо подобно...   -         Да, сигурно. Да, хубаво го е казал Хофман, бе бях го чувал. Много ми харесва. Да, според мен все още продължавам да мисля, че ще открия смисъла в живота...   Или “смисълът на живота”...   -         Смисълът на живота, да. Може пък да съм се доближил... Но може би е само заглавие от филм!   Ще си позволя още един цитат.  Никита Михалков веднъж беше казал, че истински сериозните неща не биха били такива, ако не се изкажат с чувство за хумор.   -         О, да!   Ако така, то вие сте много сериозен човек!   -         Да, сигурно е така. Мисля, че всъщност е вярно. Не е задължително хуморът да поправя или подобрява нещата. Искам да кажа, можеш да си правиш майтап с политиците, но ако го правиш твърде успешно, тъкмо те обират популярността. В Англия имаме много злободневни карикатури на политици и те извличат страхотна облага от това и постепенно започват да приличат на карикатурите си. Мисля, че политическите карикатури помагат на политиците да определят кои са.   Какво място мислите, че заема “Монти Пайтън” в историята на световната комедия. Гръмко звучи, нали?   Е, ами когато правихме сериите в “Летящият цирк на “Монти Пайтън”, мислихме че по-смешно от нашето шоу няма. Но не мисля, че който и да е от нас си е представял, че след 25 години това шоу ще се гледа. Според мен никога не ни е хрумвало че създаваме нещо с трайна ценност. Всъщност и за нас е малко изненада.   -         Може би така стават великите неща, правиш нещо само защото ти е кеф...   -         Да, като правихме филмите, повече си мислихме, че сигурно ще излезе нещо... там пипахме по-внимателно. Но всеки път, когато завършихме телевизионна серия казваха: “Е, не е толкова смешно като миналия път.” После направихме “Граала...” и казаха: “Абе смешно е, ама не е колкото тв серии”. После снимахме “Животът на Брайън” и казаха “Добър е, но не толкова, колкото “Свещения Граал”...   Чувствате ли някаква носталгия по онези години?   -         Да, ами то е като... Много ни беше гот тогава, но не бихме се захванали пак с това. То е като да отгледаш деца – гот ти е, но би ти било много зле, ако се наложи да се захванеш отначало...   Учудвам се че няма голяма разлика между Тери Джоунс на екрана и този пред мен!   -         Ами на екрана във “Вятърът във върбите” играя жабока и съм със зелено лице!   Е, все пак изглеждате по-добре, отколкото като ненаситния и лаком мистър Клеозот в “Смисъла на живота”!                   -         О, благодаря! Много сте мил!   Във филмите си “Монти Пайтън” се шегува с всичко и всички. Има ли някаква граница, която може да ви спре?   -         Според мен работата е в това дали е смешно, или не. Не смятам, че съществуват теми, с които не е редно да се шегуваме. Зависи от това какъв е хуморът. Понякога се случва да видя някой, който се е захванал да се шегува със сериозна тема, но майтапът не е свързан с темата, а просто е самоцелен. А това за мен е проява на лош вкус.   “Животът на Брайън” е бил забранен в някои страни...     -         Идеята на Ерик Айдъл беше да направим “Животът на Исус” и всички започнахме да четем Новият завет. Стигнахме до извода, че хуморът не е бил в живота на самия Исус, а в отношението на последователите към него. Искам да кажа – ето ви един свестен човек, който говори свестни неща, а после хората се карат и се бият един друг, защото не могат да се разберат какво точно е казал. Тъкмо в това е иронията. Ако просто вземете живота на един свестен човек и си направил гавра с него, не бих го намерил за смешно.   Направихте филм за кръстоносните походи. Какво ви подтикна към тази тема?   - В   BBC имаше един продуцент, с който работихме преди и веднъж той ми предложи да направя филм за кръстоносните походи. Аз нищо не знаех за тях, та реших да понауча едно-друго.   Имат ли смешна страна кръстоносните походи?   -         Филмът е общо-взето сериозен опит да се разкаже част от това, което е станало по време на кръстоносните походи, но използвахме и хумор. Историците бяха много възмутени от това. Според тях ни липсва почит към историята, защото тя била нещо много сериозно.   А сега нещо по-различно. Какво мислите за състоянието на съвременното европейско кино? Можем ли с квоти на американските филми да решим нашенския си проблем?   -         Аз съм за възможно най-голямо разнообразие в киното. Мисля, че всяко нещо, което би могло да се направи, за да се насърчи създаването на филми в различни страни, е чудесно. Мисля, че е трудно да се поставят квоти, защото по някакъв начин това се явява ограничение на свободата на словото. Нещо като: “Този месец давахме шест ваши филма, е, няма да даваме седми!” Според мен това е опасно. Важно е да се създават условия във всяка страна, които да насърчават създаването на филми. Аз не бих го направил с отпускане на пари, а чрез намаляване на данъците на хората, които инвестират в създаването на кино. Навремето Маргарет Тачър успя да убие британската филмова индустрия. През 1980 г съществуваше 100% освобождаване на данъци, ако инвестираш във филми, и за период от пет години тя постепенно го сведе до нула. И никой вече не инвестира в кино. А другото, което направи, беше, че въведе такса за чужденци, които снимат в Англия – накара ги да плащат английски данъци. Ако един американец си е платил данъка в Щатите, следва ли го плаша и в Англия? Хора като Джордж Лукас и Стивън Спилбърг обичаха да снимат в британските студия, но престанаха, защото им излизаше скъпо. Сега положението леко се подобри...   Стивън Фриърс, Нийл Джордан и други англичани отидоха да снимат в Холивуд. А вие?   -     О, ами въртяло ми се е в главата... Имам агент в Америка, който постоянно ми праша сценарии, но не съм чак дотам запален, а може би не съм попаднал на сценария, заради който да снимам в Америка. Всъщност по-добре ми да снимам в Англия, защото познавам системата и хората.   Във филмите на “Монти Пайтън” не съм видял алкохолик. Вие пиете ли въобще?   -       Ами няма го на екран, защото твърде интензивно се занимаваме с това зад кадър...   Вие девствен ли сте?   (като майката на Брайън): Да! Абсолютно! Е, почти..., но предполагам, че би трябвал да отговоря: “Още не!”