Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2008 14:20 - ИЗБРАНИ ФИЛМИ НА DVD
Автор: dstatulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 3273 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.04.2008 14:22


С малки изключения тук са повечето интересни и качествени филми, които излязоха миналата и началото на тази година на DVD. Някои от ревютата са вече публикувани, но аз реших да го събера на едно място. Единствените заглавия които липсват са “Среднощен експрес”, Да убиеш присмехулник” и “Коса”, но на тях ще им обърна внимание в друг постинг. Приятно четене.       ШОФЬОР НА ТАКСИ Taxi Driver САЩ, 1976 Реж. Мартин Скорсезе, с Робърт де Ниро, Джоди Фостър, Албърт Брукс, Сибил Шепърд, Питър Бойл, Харви Кайтел Кан (1976) – “Златна палма” 4 номицаии за “Оскар” (1976)   Ако трябва по някакъв начин да се визуализира и подплати със съдържание думата “култов”, то това може спокойно да бъде филмът “Шофьор на такси”. Той се превръща в една от емблемите на 70-те години и представя още една гледна точка към Виетнам – тази на последвалите поствоенни травми в цяло поколение ветерани. Героят на де Ниро страда от безсъние, но истинската болест е невъзможността да се адаптира към околния свят. С този филм режисьорът Скорсезе навлиза най-дълбоко и с най-голяма критичност в социалните пластове на тогавашна Америка и по най-кинематографичен начин успява да въздейства на публиката. Жесток, безкомпромисен, яростен, но и по човешки нежен едновременно, филмът не би бил това което е, без яркото присъствие на Де Ниро. Още един анти-герой, който се потапя на дъното на модерния град, подобно на Дъстин Хофман в “Среднощен каубой”. Разликата е в радикалния подход на Скорсезе – неговия персонаж отказва да се конформира и слее пасивно с тълпата, а да действа, подтикнат от човешките си инстинкти за морално самосъхранение.   ЗЛО Ondskan Швеция, 2003, 114 мин. реж: Михаел Хьофстрьом с Андреас Уилсън, Хендрик Линдщьом, Филип Берг, Густав Скарсгаард Номинация за "Оскар" (2003), за най-добър неанглоезичен филм   Злото е в нас. Няма бягство от него. Има само начин да го укротим или възможност да го пренасочим в нещо градивно. То има различни проявления и лица и може да бъде провокирано по различни поводи. Но най-лошото не е в неговото присъствие, а в примирението с него, в отказа да му се противопоставим, независимо дали е в нас или около нас. Такава философска концепция защитава шведския режисьор Михаел Хьофстрьом във втория си пълнометражен филм, с който печели заслужена номинация за “Оскар” в миналогодишната напревара в категорията “най-добър чуждоезичен филм”. Филмът е екранизация по автобиографичната роман на Жан Гийо. Действието се развива през 50-те години в Швеция, където все още могат да срещнат хора, които да изповядват расова чистка, а социалдемократ е мръсна дума. Ерик е младо момче, което изразява емоцициите си юмруци. Това е следствие на ежедневния побой, който момчето незаслужено отнася от втория си баща. Буйният му нрав е наказал с изключване от училище и единствената възможност да завърши образованието си е да постъпи в пансион за глезени деца на потомствени аристократи и новобогаташи. Там обаче злото отдавна е намерило подслон в удобното мълчание на учителите пред унизителните порядките установени от няколко ученика по-горен курс. Извращенията, на които са подложени всички в училището се превръщат в голямо предизвикателство пред Ерик, който едва удържа гнева си в опит да поправи миналото си. Пред риска да бъде изключен, той избира да защити частта и достойнството си със силата думите, но за съжаление разбира че само юмруците имат смисъл. Развръзката идва малко бързо, но финалните събития са оправдани и стоят логично. “Зло” се отличава с изчистената си форма и ясните послания, които отправя към зрителите. Режисьорът не се впуска в големи обобщения, а се е концентрал върху историята, която разказва със семпли средства, сурово и безкопромисно. Със своя реализъм филмът напомня за най-добрите образци в своя жанр като “400- те удара” на Франсоа Трюфо и “Сбогом момчета” на Луи Мал, към които има нескрити препратки.    КРИЛЕ НА ЖЕЛАНИЕТО (НЕБЕТО НАД БЕРЛИН) Wings of Desire Der Himmel uber Berlin ФРГ-Франция , 1987, 128 мин, черно-бял, цветен Реж. Вим Вендерс, с Бруно Ганц, Солвейг Домартен, Ото Зандер, Курт Бойс, Чък Ортега , със специалното участие на Питър Фолк и Ник Кейв като самите себе си Разпространява: Съни филмс   „Криле на желанието” е един от най-значимите европейски филми. Премиерата му е през 1987 година, когато в центъра на Европа все още стои отворената рана на разделения Берлин. „С оригиналното си немско заглавие “Небето над Берлин”, филмът отпраща към ненакърнимото единство на духовното пространство и противостои на едно друго заглавие – на берлинския роман на Криста Волф от 70-те години “Разделеното небе”. В “Криле на желанието” видимият и невидимият свят присъстват в своето единство. Сюжетът е изпълнен с безименни герои, ежедневни грижи и обикновени действия, но озарени от ангелско присъствие и видени в съдбовния им смисъл. „Изграден повече като състояние, отколкото като действие, сюжетът се разгръща в концентрични кръгове, приобщавайки герои и ситуации, преодолявайки разделението на пространството, вплитайки в едно небесни промисли и човешки съдби, за да усети зрителят единството на света”.(Ингеборг Братоева)   ПАРИЖ, ЩАТА ТЕКСАС Paris, Texas ФРГ-Франция-Великобритания , 1984, 148 мин. Реж. Вим Вендерс, с Хари Дийн Стентън, Джон Лури, Настася Кински, Дийн Стокуел, Орор Клеман, Хънтър Карсън, Бернхард Вики   Награди: Кан 1984 - "Златна палма" , Наградата на ФИПРЕССИ и Наградата на Журито на Вселенската църква; БАФТА ’84 за режисура Баварска филмова награда ’85 за операторско майсторство; Награда на Френската критика ’84 за чуждоезичен филм; Награда на Лондонската критика ’85 за филм на годината Разпространява: Съни филмс   Вендерс използва сюжетната структура на характерните американски road movie, но пътуването е само външен израз на дълбоко стаени и дълго отлагани конфликти при главните действащи лица. Желанието за сближаване след години отчуждение е трудно и мъчително. Дългите растояния по прашните американски пътища изглеждат къси сравнени с това, което трябва да измине героя на Хари Дийн Стентъл. Красивите, но обезлюдени пасторални пейзажи на Роби Мюлер деликатно контрастират на вътрешното безпокойство на героите. Тяхното битие е низ от грешки, сбъднати и несбъднати молитви, спонтанни бягства от средата, най-близките, и себе си. Естествения драматизъм у героите е поднесен без отстранение, с нежен лириризъм, с който по-късно Джармуш ще разкаже „Прекършени цветя”.    ПОСЛЕДНОТО ШОУ САЩ, 2006, Реж. Робърт Олтман, с Мерил Стрийп, Лили Томлин, Кевин Клайн, Томи Лий Джоунс, Уди Харелсън   Съдбата сякаш винаги е била благосклонна към Робърт Олтман. Миналата година взе “Оскар” за цялостно творчество, направи “Последното шоу” и си отиде от този свят по най-достойния начин. Нямаше гръмки думи и фанфари. Остави един филм и си тръгна тихо. Всеки би завидял на лебедовата му песен, каквато само големите майстори могат да направят преди финала. “Последното шоу” сякаш рамкира кариерата на режисьора. Започнал с жанрови филми, един от първите обекти в окуляра на Олтман бе фестивалът на кънтри музиката в Нешвил. Сега на прицел в отново концерт, но прощален. Поводът е, закриването на легендарна кънтри радиостанция. Собственикът (Томи Лий Джоунс) не държи на сантимента, а на финансов резултат. Единствения реверанс е последния концерт. Както обикновено се случва във филмите на Олдман, участва цяло звездно войнство на Холивуд. Разликата е в духа, който витае във филма. Няма го характерния циничен тон и иронично отстранение на режисьора. Напротив, направил е много нежен и изпълнен с любов филм, в който се носи тъга по отминалото време. Темпото на Олтман следва музиката, която се носи лежерно, както и личните драми и спомените, които се редуват с изпълненията на главните им герои. Дори рекламите, които водещият на шоуто чете носят духа на отминала епоха. А смъртта има любимци, които нежно докосва и те си тръгват изпълнени с благодат. Като Олтман.           БИЛИ ЕЛИЪТ Billy Elliot Великобритания/Франция, 2000, 110 мин. реж. Стивън Долдри, с Джейми Бел, Джуло Уолтърс, Гари Луис        Със сигурност "Били Елиът" е един от най-добрите английски филми на миналото десетилетие. Но не това е най-важното. Повече от всичко "Били Елиът" е дълбоко емоционален филм. Но не се заблуждавайте, защото той е и груб като миньорска китка. Филмът едновременно ни връща към детството и мечтите, които някога сме имали, и към равносметката за това, какво е станало днес със самите нас – дали сме успели да постигнем поне малко от онова, което сме желали с цялото си сърце. Но той не е само за детството, но и за мъжеството да се противопоставиш на отредената ти съдба.      "Били Елиът" тегли към носталгията по старите ленти. Той е филм без звезди и специални ефекти и без интелектуални претенции. Филмът трогва със своята простота и неподправеност. Защото "Били Елиът" е за живота, изтъкан от болка, страдание, радост и надежда. Трудно е да се опишат чувствата, които предизвиква филмът. Той е като ухание на добро кафе в ранната сутрин или глътка вода след тежък преход. Дъхът ти спира и усещаш как животът минава като на лента, като на кино, както е в "Били Елиът": животът на едно дете, което пораства със своята осъществена мечта. Филм, който заслужава видно място във вашата видеотека. За цял живот.   БЕЙКЪР БОЙС The Fabulous Baker Boys САЩ, 1989, 113 мин. Реж. Стийв Клоус, с Джеф Бриджис, Бо Бриджис, Мишел Пфайфър, Дженифър Тили   Братята Франк и Джак Бейкър от години работят заедно като пианисти. Преди време са били известни и обичани, но славата вече е залязла. Един ден решават да направят кастинг за певица и да прибавят към клавишите си и един женски вокал. Така към “прекрасните Бейкър Бойс” се присъединява и красивата Сузи Даймънд. Нейното присъствие обаче променя създалото се през годините статукво между двамата братя и на преден план излиза дълбоко стаен конфликт, който променя живота у на тримата. В тази камерна драма за първи път след десетки роли в киното братя Бриджис застават заедно на екрана, С много финес и лиризъм филмът проследява лишеното от творческо вдъхновение ежедневие на двама музиканти, които се оставят е да бъдат носени по течението на рутината. И двамата са осъзнали, че музиката, която обичат не им носи истинско удовлетворение, но нямат сили да се откажат от своята професия и да отхвърлят агонията, която ги смазва. Музиката на филма е дело на Дейв Крузин, който успява да придаде на творбата определена мекота и допълва усещането за безнадеждност, половинчатост и недоизказаност. Филмът впечатлява и с актьорското присъствие на Мишел Пфайфър, която тук разгръща и музикалното си дарование с няколко вокални изпълнения.      УБИЙСТВОТО НА ДЖЕСИ ДЖЕЙМС ОТ МЕРЗАВЕЦА РОБЪРТ ФОРД The Assassination Of Jesse James by the Coward Robert Ford САЩ, 2007, 160 мин Реж. Андрю Доминик, с Брад Пит, Мери-Луиз Паркър, Кейси Афлек, Пол Шнайдър   За съжаление този филм не видя бял свят на голям екран в България, въпреки че Брад Пит взе награда за мъжка роля на фестивала във Венеция, а Кейси Афлек наскоро бе номиниран за “Оскар”. Какво пък, сега излиза директно на DVD, и все пак ще го видим. Разказът ни връща през 1880 година, когато цяла Америка знае кой е Джеси Джеймс. Той е най-прословутият престъпник в страната, преследван от закона в десет щата. Но също така е най-големият герой, възхваляван от хората като истински Робин Худ. Робърт Форд? Той ще се сприятели с Джеси и ще се присъедини към бандата му. И ако това не му донесе слава, ще намери друг, по-смъртоносен начин. Брад Пит прави силна и запомняща се роля, а Кейси Афлек продължава да впечатлява с актьорския си талант, чието развитие в киното си заслужава да бъде следено.   ГЕОРГИ И ПЕПЕРУДИТЕ Georgi And The Butterflies България, 2004, 60 мин, документален Режисьор и сценарист: Андрей Паунов Оператори: Борис Мисирков и Георги Богданов Награда “Сребърен вълк” (2004) от Международния фестивал за документално кино в Амстердам   Преди три години се запознах с д-р Георги Лулчев и веднага разбрах кои са пеперудите, които тревожат съня му и бдят над будното му съзнание. Жалко, че в България са малко такъв тип хора. Някога Вазов бе казал “Лудите, лудите. Те да са живи!” Ето за какъв човек разказва филмът на Андрей Паунов. Някак творбата прилича на своя на обект на наблюдение и в това едно от забележителните и качества. Това е историята на един мъж и неговата мечта. Мъжът е д-р Георги Лулчев – психиатър, невролог, администратор, любител-готвач, предприемач и директор на „Дом за възрастни с умствена изостаналост” в с. Подгомер. Мечтата – на територията на дома да се организира стопанство, в което болните да отглеждат охлюви, щрауси и фазани и да произвеждат коприна и соев хляб. Както се досещаш (и както обикновено!), държавата не отделя достатъчно средства за пълноценния живот в Дома и неговия ръководител с буден ум и детски ентусиазъм търси варианти за пълнене на дупките в бюджета. Вероятно, ако филмът бе правен в друга страна-член на Европейския съюз историята би изглеждала дори абсурдно, но не и в “Георги и пеперудите”. Тук всичко си е на мястото, дори с оптимизъм в излишък.      Цялата история всъщност започва още през 2002 г., когато режисьорът Андрей Паунов се появява на фестивала в Амстердам с идея за филм и съвсем неочаквано печели щедро финансиране, за да я осъществи. Журито решава да даде парите именно на него, защото, няма какво да се учудваме, това бил единственият филмов проект от Източна Европа, който не страдал от хроничен песимизъм. Мисля, че към края си идеята малко се изчерпва и зацикля на едно място, но това не помрачава удоволствието от гледането, напротив можеш “с мед да го намажеш”.     Ако има ново българско кино, “Георги и пеперудите” е неговата лястовичка. Да се надяваме да стават повече. Все пак пролет е! Приятно гледане!   АЗ ПЕЯ ПОД ДЪЖДА Singin" in the Rain САЩ, 1952, 103 мин. Реж. Стенли Донан, с Джим Кели, Деби Рейнолдс, Доналд О’Конър         Изходна точка за този филм са една дузина песни, които вече били познати повече от 15 години. Те са написани от Артър Фрид и Насио Хърб Браун в края на двайсетте и началото на трийсетте години на миналия век за шоу-програмите на Бродуей. Бети Комдън и Адолф Грийн имали идея за фабула, която да се върти около шлагера “Аз пея под дъжда”. В нея те разказват за шумните години, когато Холивуд е разтърсен от говорещото кино.      Това е един от най-добрите и обаятелни мюзикъли на всички времена, а наскоро Американският филмов институт го постави под номер 5 в класацията си за най-добрите щатски филми в историята на киното. Ако не знаеш кой е Джин Кели, сега е момента да запълниш тази празнота в общата си култура. Емблематична остава сцената, в която героя на Кели, опиянен от любовта пее и танцува степ с един чадър под дъжда. Историята е подплатена от множество прекрасни сцени, които правят този мюзикъл истинско киноманско преживяване.   “Работата на Джин Кели се базира до голяма степен на балета, тя с голяма сила обединява модерния танц и степа с балетните форми и атлетичност.” (Винсент Минели)   ВОЛНИЯ ЕЗДАЧ Easy Rider САЩ, 1969, 94 мин. Реж. Денис Хопър, с Питър Фонда, Денис Хопър, Джак Никълсън   "Волният ездач" е безспорно култов филм и емблема за две поколение. Едното е това, което не приемаше войната във Виетнам, на идеалистическото полколение от края на 60-те години, което викаше „Долу Никсън!”. Другото поколение бе зад берлинската стена в „уютното” гнездо на социализма, което се редеше на опашка пред кино „Одеон”, за да види закъснялата премиера на филма в България. Днес премиерата е вече на DVD…   ЖИВОТЪТ НА БРАЙЪН СПОРЕД МОНТИ ПАЙТЪН Monty Python’s Life of Brian Великобритания, 1979, 93 мин. Реж. Тери Джоунс, с Греъм Чапман, Джон Клийз, Ерик Айдъл, Тери Гилиъм, Тери Джоунс, Майкъл Палин Разпространява: Прооптики България   След комиците братя Маркс другата гениална група в историята на киното е “Монти Пайтън”. Тя се превръща в легенда още докато правят своите телевизионни серии по BBC “Летящият цирк на Монти Пайтън”. Малко им трябваше да се решат за да направят и своя дебют на големия екран. Това е “Монти Пайтън и Свещения Граал”. (Преди няколко месеца излезе на DVD). Сега в България излиза най-големият им филм – “Животът на Брайън”. Пътят на лентата не е бил лесен. Пуританите не одобрявали идеята на филма и единствения човек решил да го финансира е Джордж Харисън. Последвалото разпространение също не е безпрепятствено – в някои южни щати на Америка филмът е бил забранен. Въпреки тях и всичко, “порочната атака срещу християнството” има феноменален успех. Ако не си го гледал и не знаеш все още защо “Животът на Брайън” е култов, побързай да си го подариш за Коледа!   ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ НА ХРИСТОС The Last Temptation of Christ САЩ, 1988, 164 мин. Реж. Мартин Скорсезе, с Уилям Дефо, Харви Кайтел, Барбра Хърши, Дейвид Бауи   “Последното изкушение на Христос” все още е забранен за показване в много страни. Дори преди няколко години Българската национална телевизия спря излъчването му под натиска на Висшия клир на нашата православна църква. Самият Скорсезе коментира ситуацията така: “Моят филм е моят начин да се приближа до Господ. Какво от това, че в него има секс, кръвопролития и теологически гафове. Винаги съм смятал свещениците за най-големите актьори. Дори като малък исках да стана пастор, но не можах. Защото така и не разбрах как могат да се прилагат християнските постулати в ежедневието.”   НЯКОИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ГОРЕЩО Some Like It Hot САЩ, 1959, 120 мин. Реж. Били Уайлдър, с Джак Лемън, Мерилин Монро, Тони Къртис 7 номинации “Оскар” (1959)   Преди много години един млад и напорист австрийски журналист започнал да задава неприлични въпроси на Зигмунд Фройд, но бързо се намерил изхвърлен на улицата. Много години по-късно същият вече бивш журналист и настоящ американски режисьор вечеря със Стивън Спилбърг. На излизане от ресторанта група фенове се събрали около режисьора на “Индиана Джоунс”, за да получат автограф. Едно момче се доближило до по-възрастния спътник на Спилбърг и поискал автограф. След малко пак се върнал и поискал още един. На въпроса защо, момчето отвърнало: “Само срещу два автографа на Били Уайлдър ще получа един на Спилбърг!” Има още много анекдоти, които големият режисьор обича да разказва по свой адрес. Ето защо не е чудно, че е направил не само всепризнати класики като “Булевардът на залеза”, “Изгубения уикенд”, “Апартаментът” или “Аванти”, но и най-добрата (смешната) комедия на всички времена - “Някои го предпочитат горещо”. Това не е просто класика, а филм-легенда. Всички, които са израснали с панорамите на кино “Одеон” едва ли са забравили, че винаги преди Коледа този филм се завърта препразнично върху филмотечния екран. Ако не си гледал досега този филм, мога само да те поздравя с финалната реплика: “Никой не е съвършен!”. Защо ли, гледай филма...     МИС СЛЪНЧИЦЕ Little Miss Sunshine САЩ, 2006, 98 мин. Реж. Джонатан Дейтън, Валери Фарис, с Грег Киниър, Стив Фарел, Тони Колет, Алън Аркин 2 награди “Оскар” (Най-добър актьор в поддържаща роля и най-добър оригинален сценарий)          “Мис Слънчице” е американска семейна комедия по пътя, която няма нищо общо с това, с което са свикнали зрителите. Сатиричен и все пак социален, филмът въвежда публиката в живота на едно от най-откачените семейства от близката история на киното: Хувърови. Тяхното пътуване към съзряващата физика и напразната показност завършва не само с комична безредица, но и със смърт, трансформация и изненадващи възнаграждения без заслуги. Никой сред Хувърови не е напълно наред - бащата, безнадежден оптимист, майката е постоянно под стрес от ексцентричните тайни на нейното семейство, особено тези на нейния брат, склонен към самоубийство, седем годишнa евентуална кралица на красотата и Дуейн - изпълнен с гняв, четящ Ницше тийнейджър. Завършекът на семейството е дядото, цапнат в устата търсач на удоволствие, неотдавна изритан от старческия дом за употреба на хероин... Витален и лежерен, филмът напълно заслужено получи "Оскар" за оригинален сценарий. Носи същата киниманска наслада, като миналогодишния "Отбивки".    МАЛКИ ДЕЦА Little Children САЩ, 2006, 130 мин. Реж. Тод Филд, с Кейт Уинслет, Дженифър Конъли, Патрик Уилсън 3 номинации “Оскар” (2006) Разпространител: Прооптики България   Може ли един педофил да събуди съчувствие у теб, особено ако си родител? Този филм го прави, а актьорът, който изпълнява въпросната роля, получи заслужена номинация за “Оскар” тази година. “Малки деца” е стъписваща драма. Като драматургична структура, настроение и радикалност в изказа напомня на “Американски прелести”. Животът на героите е монотонен и скучен, но това, естествено, е само привидно. Под повърхността тлеят дълбоки и отдавна отлагани проблеми, които провокират конфликти – в семейството и тясната общност, в която живуркат героите. Тяхното решаване изисква смелост и най-вече зрялост. Тя обаче липсва у главните персонажи. Катарзисът идва накрая – смело и безкомпромисно. Променя герои и зрители. Едните завинаги, а другите задълго.     ДРАКУЛА Dracula САЩ, 1992, 128 мин. Реж. Франсис Форд Копола, с Гари Олдман, Уинона Райдър, Антъни Хопкинс, Киану Рийвс, Моника Белучи   Хиперреализмът на Копола създава усещането за безтегловност и параноя. Но това е само една малка част от майсторските попадения на режисьора. Заснета изцяло в павилион, “Дракула” е коректна екранизация по легендарния роман на Брам Стокър. Вече минаха 15 години от премиерата на филма, така че времето е разляло своята оценка. Това безспорно е най-добрата интерпретация, при това подплатена с блестящ актьорски екип. Иначе историята е ясна: млад адвокат има за задача да посети граф в далечно село в Румъния. Там той е затворен и държан против волята му от неумиращия Дракула, който междувременно пътува за Лондон за да се срещне с годеницата на Харкър...   ГАТАКА Gattaca САЩ, 1997, 112 мин. Реж. Андрю Никол, с Итън Хоук, Ума Търман, Джуд Лоу, Гор Видал, Алън Аркин, Лорън Дийн,   Филмовият свят на режисьора и сценарист Андрю Никол винаги е насочен в бъдещето ("Симон", Шоуто на Труман"). Не токолва далечното, но все пак бъдеще. То е стерилно и няма място за сантимент. Важно е съвършенството, особено онова което създадено благодарение на генното инжинерство. Ако имаш язва си аут отвсякъде. Но това е система и като такава може да се разбие. Това и прави героя на Итън Хоук, защото наистина няма ген за човешкия дух.   БЛИЗКИ СРЕЩИ ОТ ТРЕТИЯ ВИД Close Encounters of the Third Kind САЩ, 1997, 132 минути Реж. Стивън Спилбърг, с Тери Гар, Ричард Драйфус, Мелинда Дилън, Франсоа Трюфо   Ако не си гледал Франсоа Трюфо като актьор, можеш да го направиш с „Близки срещи от третия вид”. Естествено това не е единствената причина да видиш филма. Няколко години преди да се обясни в любов на „Извънземното” и по-късно да се раграничи от него с „Война на световете”, Спилбърг прави изследване върху природата на човека, когато търси връзка с външния свят. Обсесията е пълна.   МИСИЯТА The Mission Великобритания/Италия, 1986, 126 мин. Реж. Раланд Жофе, с Джереми Айрънс, Робърт Де Ниро, Лиъм Нийсън, Ейдън Куин “Златна палма”, Кан 86 “Оскар” 86, за най-добра операторска работа   Изваден от контекста, може да се каже, че това е един обичаен исторически филм, който проследява мисионерската дейност на йезуитите в Южна Америка през 1750 година, които се опитват да просветят в правата вяра местните племена. Те са живели в земите поделени днес между Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. Когато филмът излиза на голям екран, бразилската преса е безпощадна в критиките си към неговите автори, като ги обвинява в тенденциозно изопачаване на историческите факти и се стигне до дори в расизъм   В действителност обаче, може да се съди за дълбокия контекст по думите на режисьорът Роланд Жофе, че той разказва “първия Виетнам” и емоционално проникване” в трагедията на този народ, беззащитен пред чуждата цивилизация. В центъра на филма са две сюжетни линии, които се пресичат. В едната смирения йезуит Габриел е завоювал доверието на местните и е създал в джунглата утопична християнска общност. В другата героя на Де Ниро постепенно губи смисъл на живота си и отново го намира след изморителен обред на покаяние. На финала героите се жертват в името на идеите си, като се противопоставят на местния епископ, който се е договорил с португалските завоеватели. Това е филм за саможертвата и за жертвоприношението, което сме готови да направим. Останалото е, блестящата операторска работа, музиката на Енио Мориконе и незабравимия актьорски дует на Де Ниро и Джръми Айрънс.      ОТ ДРУГАТА СТРАНА The Departed САЩ, 2006, Реж. Мартин Скорсезе, с Леонардо Дикаприо, Мат Деймън, Джак Никълсън, Марк Уолбърг 4 награди “Оскар” (2006)   Мартин Скорсезе заслужава режисьорския “Оскар” още за “Мръсни улици”. Но го взе за “От другата страна”. Има защо, въпреки много скептици, които не са съгласни. Филмът е повече от добър и не бих се съгласил, че режисьорът прави компромис заради Холивуд или “Оскар”-а. Става дума за жанр, в който той е дяволски добър и никой още не може да му се опре. “От другата страна” може да бъде сравняван само с други филми на Скорсезе. Иначе, историята е изградена върху симетрията и противоположностите – “от другата страна” на морала, престъпността, закона, любовта, идентичността. Джак Никълсън както обикновено е повече от добър и ексцентричен, сякаш ролята му е продължение на героя му със жълто сако от “Честта на фамилията Прици”.         КАЗИНО РОЯЛ Casino Royale Великобритания, 2006, 139 мин. Реж. Мартин Кембъл, с Даниел Крейг, Ева Грийн, Джуди Денч, Джефри Райт   Това е най-добрият филм за Агент 007. Изгледал съм почти всички серии и мога смело да твърдя, че филма си заслужава. Ако имаш някакво предубедено отношение към култовия герой, то със сигурност имаш право. Повечето филми досега се опират на сюжети, които не само че са повече от фантасмагорични, но и актьорите в тях (изключвам Шон Конъри) са самодоволни, разглезени и себични мъже, които повече държат на прическата (Пиърс Броснън) или на нелепия хумор (Роджър Мур), отколкото на класата, представена от писателя Ян Флеминг. С избора на Даниел Крейг всичко коренно се променя, при това не само отношението към жените, но и към екшъна и сълзите след това. Да не пропусна и откритието на Бертoлучи – Ева Грийн. Няма такава жена на Бонд. Но пък му отива на Даниел Крейг.


Тагове:   DVD,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dstatulov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1633762
Постинги: 192
Коментари: 602
Гласове: 801
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031