Още античната литература се занимава с героите, които са белязани от съдбата. Някои от тях успяват да  ъ се противопоставят, а други се оставят нежно да ги обгърне със своя плащ на инерцията и примирението.  В наши дни съдбата вече се заиграва и с обикновените хора, само стрелките на времето се гонят по-налудничаво. Някои стават дневни или вечерни герои на обществото, други остават такива в тесния семеен кръг, а трети – само в собствените си очи. Но какво ни предлага съдбата, когато реши да размени местата в естествения житейски ход и ни остави на входа на живота със замъглени от мъдрост очи?       

Разказът “Странният случай с Бенджамин Бътън” е написан през 1922 г. и е включен в сборника “Джазовата ера”. В творбата на Франсис Скот Фицджералд Бенджамин Бътън е обрисуван като огорчен старец, който започва да се подмладява, докато накрая приключва живота си като бебе. Фицджералд отбелязва, че творбата му е вдъхновена от една мисъл на  Марк Твен: “Жалко е, че най-хубавата част от живота е в началото, а най-лошата – в самия му край”.

Вероятно режисьорът Дейвид Финчър е бил привлечен от изначалната фантастичност на сюжета, от невъзможността на събитията, сполетели главния герой, от парадоксите, които създава времето. Въпреки това, както разказът, така и филмът остават в територията на реалното. Всеки един жест, детайл, пауза между изречените думи, пушек от парния локомотив, навехнат глезен – са хапки от действителността, която ни обкръжава всеки ден. Това е най-сантименталният филм в биографията на режисьора. В него няма да намерите следи от остриетата на неговия бръснач, който се плъзга в “Седем”, “Играта” или “Боен клуб”. Няма и излишно разточителната фактология, както в “Зодиак”. Все пак се е изкушил да остави визуалните си предпочитания, умело подредени във времето на сбъднатата любов между Бенджамин и Дейзи.  

В едно свое есе Албер Камю казва, че единствено любовта ни прави такива, каквито сме в действителност. Тази мисъл до голяма степен илюстрира това, което са направили сценаристите и режисьорът. Би било погрешно филмът “Странният случай с Бенджамин Бътън” да се приема като екранизация по разказа. Той по-скоро е вдъхновен от него. Една дълга филмова проекция на кратката история написана от Франсис Фицджералд. И това вече не е странен случай...