Позволявам си поповод предния постинг (виж "Киното на моралното/държавно (без) с/покойствие", да публикувам откритото писмо на няколко уважавани от мен творци, членове на нашата филмова ообщност, които имат моралното безспокойство за бъдещето на нашето кино.

ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА „НФЦ” Г-Н АЛЕКСАНДЪР ДОНЕВ                                                                       НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КИНО КЪМ ИА “НФЦ”   НАЦИОНАЛНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ КОМИСИИ ЗА ИГРАЛНО, ДОКУМЕНТАЛНО И АНИМАЦИОННО КИНО КЪМ ИА “НФЦ”                                                                       КОПИЕ: ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ ЗАМ. МИНИСТЪР Г-Н ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ     Уважаеми г-н Донев, Уважаеми колеги,   Обръщаме се към вас с убеждението, че кризисната ситуация, в която се намираме, ни задължава да създадем и приемем правила, които да осигуряват развитие на кинопроцеса, равнопоставеност на всички участници в него, прозрачност на действията и синхронизиране с европейското законодателство.   В края на 2009 година във филмовата общност назря бурно недоволство относно случващото се в българското кино. Както си спомняте, субсидията за 2010 и следващите няколко години беше намалена с над 50% и фиксирана на 10 млн. лева. На срещите в Министерство на Културата ни беше обещано в средата на 2010-та това решение да бъде преразгледано и субсидията да бъде коригирана нагоре така, че Законът за филмовата индустрия да бъде спазен. Но всичко, което се случва от ноември 2009 до днес, показва заплашителна тенденция - развитието на кинопроцеса да бъде спряно, а НФЦ, в лицето на своя директор, да се превърне в едноличен разпределител на все по-намаляващите средства.   Какво се случи, на какви тревожни въпроси очакваме отговор и какво предлагаме:   1. През месец ноември 2009 експертите, участвали в Художествените комисии, както и всички участници в конкурсите въстанаха срещу наложената точкова система за оценяване на филмовите проекти чрез оценъчни карти. По инициатива на СБФД беше проведено общо събрание, на което бяха обсъдени както предложенията на всички участници в кинопроцеса, така и идеите на Изпълнителен директор на ИА „НФЦ” Александър Донев за промяна на Устройствения правилник. По-голямата част от вторите бяха оспорени практически от цялото събрание. Вследствие на продължилия близо два месеца дебат беше създаден консенсусен проект на Устройствен правилник, който беше приет на заседание от тогава действащия НСК. Филмовата общност се успокои и чакаше новият Устройствен правилник да бъде внесен в Министерството на културата и процедурата по приемането му да бъде задвижена. Което Това до ден днешен не е направено. Кой и защо спря процедурата по приемането на новия правилник?   2. Буди недоумение фактът, че вместо да придвижи вече приетия с консенсус нов Устройствен правилник, г-н Донев възобнови процедурата по обсъждането на промени в него с новия Национален Съвет за Кино. Нещо повече - в писмо от миналия месец г-н Донев предлага абсолютно същите промени, които вече бяха отхвърлени от членовете на асоциациите на българските филмови режисьори, на филмовите оператори, на продуцентите, както и от членовете на СБФД. Сред тези промени на първо място е участието на Изпълнителния директор в обсъждането на кандидатстващи проекти: Това, освен че противоречи на закона, не представлява ли открита форма на намеса в работата на независими органи, каквито са художествените комисии и нарушаване на квотния принцип, според който те се съставят?   3. Спорните текстове за участие на разпространители в Художествените комисии отново е са на дневен ред. В това участие няма нищо лошо, но то може да се осъществи само след като бъде създаден Фонд българско кино, където преди да участват в разпределение на държавния кредит за филмопроизводство, разпространителите на основно американската, масова продукция да внасят отчисления от дейността си. Това са европейските принципи за защита на националната култура. Защо примерите от румънската, унгарската и други успешно функциониращи в кризата филмови индустрии не се прилагат и у нас?   Същото се отнася и за представителите на телевизиите и „мениджърите на проекти в нестопанския сектор”. От една страна не е ясно чии интереси се крият зад подобни “представители». От друга - и тук би трябвало да важи задължението за отчисления във Фонд българско кино преди правото на участие в комисиите. Коя телевизия, освен БНТ показва български филми, има договор с Филмаутор и внася авторските възнаграждения на създателите на филми? Никоя друга.   4. Спорен е и текстът за сроковете, в които продуцентът трябва да представи на Финансовата комисия бюджета на своя проект. Дори само заради това, че в момента самият НФЦ не е в състояние да подсигури финансиране в рамките, които са посочени в новия проект за Устройствен правилник. Шест месеца след одобрение от НХК е невъзможно кратък срок, особено ако проектът има шансове за копродукция. Правилата за филмопроизводство би трябвало да облекчават и насърчават продуцентите, търсещи пари «отвън», а не да елементаризират процеса до «усвояване на средства» с посредствени резултати.   5. Ситуацията се задълбочи с решението на изпълнителния директор на ИА „НФЦ” А. Донев (заповед № 27 от 19.03.2010) да определи размера на отпуснатата субсидия за първата сесия за игралното кино в размер на 2,7 млн. лева. Така чл. 17 от Закона за филмовата индустрия отново ще бъде нарушен в неговата част за задължително осигуряване производството на минималния брой игрални, документални и анимационни филми. А при положение, че тези проекти ще бъдат реализирани не по-рано от следващата година на какво основание размерът на субсидията, определящ квотата на проектите, се редуцира още сега?   6. В този кризисен момент буди недоумение специалното изискване на Изпълнителния директор, залегнало в заповед № 133/25.11.2009г. за жанрова определеност на филмовите проекти и по-точно: а) - проект за игрален филм – съвременна градска комедия; б) - проект за игрален филм – детски филм, подходящ за семейно посещение. Подобно изискване е допустимо при нормален филмов процес с 15 филма годишно – нещо, което може да се случи само ако има Фонд българско кино. При сегашната ситуация това по-скоро прилича на скрито лобиране за проекти и практически обезсмисля конкурса. (Повод за подобни съмнения даде наскоро проведеният конкурс за проекти с международно участие. С решението на Изпълнителния директор в производство, със субсидия над 300 000 лева, беше пуснат проект, отхвърлен от Художествената комисия - не преминал задължителните 70 % от точките, необходими да бъде предложен за финансиране.)   Г-н Донев, Колеги,   Заповедта на Министъра на културата от 23. 04 т.г. по повод постановлението на МС за оптимизиране на бюджетните разходи, с която субсидията за Националния Филмов Център беше намалена с още 10%, показва, че сме в ситуация на колапс и че извънредната ситуация налага извънредни мерки.   Ние апелираме:   1.      Да се преразгледа и коригира размерът на субсидията за тази сесия за игралното кино (2,7 млн.), и да отпадне изискването за жанрова определеност на проектите - да бъде дадена възможност на НХК да оценят проектите по техните художествени качества без да се ограничават от «специални изисквания».   2.      Незабавно да бъдат внесени за одобрение в МС приетите от филмовата общност промени в Устройствения правилник на НФЦ.   Спешно да се изработи адекватен план за действие, който да се публикува на страницата на НФЦ и да включва:   3.      Списък на всички проекти, които са спечелили конкурса на НХК, изисквайки от продуцентите на тези проекти потвърждаване на готовността им за производство според производствените срокове, поставени от самите тях.   4.      Изработване на финансов план на необходимите средства за финансиране на тези проекти и разположението им във времето напред.   5.      Постъпки пред Министерство на културата и Министерството на финансите за възможността за кредитиране на проекти, получили одобрение от НХК, в зависимост от особеностите на всеки проект и възможностите за копродуциране (на български филми).   Ние призоваваме членовете на НСК и Изпълнителният директор на НФЦ спешно да изработят стратегия за действие при кризисната ситуация, която да бъде приета от участниците в процеса, след което предложена на Министъра на културата. Нека всички заедно да намерим изход и да не се превръщаме в екзекутор на българското филмопроизводство, респективно - на самите себе си.   С уважение:     Андрей Чертов, Костадин Бонев, Милена Андонова     София, 10.05.2010