На основание ПМС № 76 от 20.04.2010г. за оптимизиране на месечното разпределение на разходите и трансферите/субсидиите по републиканския бюджет за 2010г., във връзка с намаленото финансиране по бюджета на ИА „НФЦ” за 2010г. и осигуряване финансирането по сключени договори за производство и на класираните от Националните художествени комисии проекти в изпълнение заповед № 133/25.11.2009г. и № 78/14.06.2010г. на изп.директор,

ИА „НФЦ” спира приемането и разглеждането на документи по проекти, по реда на чл.10, чл.30, ал.1 и ал.2 и чл.31 на ЗФИ и чл.16 на УП на ИА „НФЦ”, до осигуряване на финансиране по бюджета на ИА „НФЦ” от републиканския бюджет.

Финансирането на класираните от Националните художествени комисии проекти ще бъде извършено по реда на тяхното разглеждане от НХК и съобразно готовността и доказаната финансова обезпеченост на проекта.

Дирекция „КФИ”

КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ КРЕМИКОВЦИ И КИНОТО

Както се казваше в онзи средно стар виц – и с двете не можеш да се избръснеш.
Но не е само това. И двете най-после ги спряха. Но да започнем с приликите.
Една по една..

ПРИЛИКИТЕ
Кремиковци е квартал на София. Освен комбинат, бълващ отрови над останалите квартали на столицата от... 1956 година.
И българското кино бе квартал – Бояна. Но там приватизираха студията за производство на филми и оставиха професионалистите й да се оправят сами. Сега в Бояна има американци с пиратска външност и те правят екшъни с чуждестранен привкус.
И Кремиковци го приватизираха - ама за 1 лев. И там навлязоха чуждестранни продуценти – от Боливуд, не Холивуд /група индийци с имена като Вишну и
Матал/.
За Бояна казват, държавата е взела повече пари, но пък продаде кината из страната и така омаломощи жеста си.
Получава се така – 8000 работници от Кремиковци настояват да има отровно и губещо производство, вместо да си направят сметката и навреме да бягат и да търсят друга работа.
При закриването на Киноцентъра над 6 000 квалифицирани работници загубиха, някои вечно, работата си. И част от тя не потърсиха друга работа и дори не избягаха.
Сега Бояна бълва мешани филми С-категория, ама американски.
На Кремиковци също му сменяха името – бе Брежнев, после АД и не знам си какво Де, а НФЦ стана агенция, кой знае също защо й сменяха името.
На 15 юни тази година нюз.бг обяви официално – „Край с Кремиковци!”
НФЦ на 14 юни пък обяви край със сесиите /конкурсите за 2010 година/ - акт, с който нарушава няколко закона, между които и Закона на киното.Но като формирование с единствен предмет на дейност и смисъл на съществуване произвеждане на бегефилми, направляване, подкрепа, изявлението им граничеше със сепуко.

Но в общи линии, освен престъпността и корупцията, това са единствените две неща, които правителствата спря през последните години – киното и Кремиковци.

Кремиковци хранеше много хора и тровеше още повече.
Киното причиняваше стрес и на зрителите, и на творците, които го правеха.
В годината 2010 /тази на подем/, пълно с награди и отличия, то отново проповядваше едно и също – трябва да се смеем и сърдим на себе си, или пък не трябва. Но никога на другите.

Имаше си социалната цена и киното, и Кремиковци – стрес за хиляди, и уплах за управляващите. Течаха години, докато ги затвориха.
За българското кино, определено вредно и ненужно, се престрашиха още през 1990 година. Имаше си структура,/ добре работеща/, от творчески колективи – като продуцентски звена, с редактори, и художествени съвети, които работеха като семейни фирми.
Това бе разрушено, разбридано, помощният персонал остана, а всичко друго съсипано и насочено към Холивуд. Който оцеля, оцеля – забравиха се трудно постигнати и усъвършенствани умения, смазан, добре или зле механизъм, но киното пак започна подозрително да се въздига и то напротив телевизиите – които ползваха кадрите му, но срамливо и с високо ниво на контрол.
Криза, вярно е. Нищо не е спряно през прехода последните 20 и кусур години, освен тези две неща – Кремиковци и киното. Киното на два пъти.
Вредно е, вредно е за българина да чете, гледа и изпитва духовни нужди, па и да ги задоволява, той трябва да произвежда отрова и има пълното право на това. Такова нещо само остава безнаказано.
Та още ядем зеленчук от Кремиковци и ще гледаме западни филми, докато източните от нас страни не направят като нас – да се съсипят.

Разликите
Кремиковци отрови цяла София и няколко поколения работници.
Киното отрови само няколко поколения студенти по кино и техните малобройни зрители и роднини.

Работниците в Кремиковци организираха многобройни живописни митинги с 1230 лозунга от рода на „Дайте ни парите!”. Излизаха със свирки и сирени и блокираха центъра на София – друг квартал, не своя си.
В киното имаше само един протестен митинг - в защита на холивудския работодател /Варод/ се стигна до най-масовата и организирана актьорска демонстрация у нас.
Ние сме колония на Холивуд в най-добрия смисъл на думата колония, не Холивуд.
И в киното имаше поне 349 протестни протестни писма - кой каквото може...

Протестният митинг бе на киноактьори в защита на Варод /септември 2002 година./ „Неколкостотин кинаджии, два расови жребеца и симпатични хлапета, въоръжени с лозунги, протестират пред българския парламент. Сред демонстрантите се виждат познати актьорски физиономии - Руси Чанев, Валентин Ганев, Йоана Букобска, Георги Кадурин, Христо Мутафчиев, Ивайло Герасков...
Протестът е в защита на холивудската кинокомпания „Ню Имидж", която води пуническа война с нашето финансово министерство да й се върнат 1 милион долара ДДС, удържани през 2001-а. фирмата на продуцента Дейвид Варод плаща на нашите актьори по 200-250 долара на снимачен ден, срещу което ги използва за епизодични и второстепенни роли във филмите си. Подобно заплащане един български артист посмъртно не може да види от българска продукция или на театралното поприще. Това обяснява и защо в защита на холивудския работодател се стигна до най-масовата и организирана актьорска демонстрация у нас.”.
Това е цитат.

Сега общността на киното е разединена – или не вярва в протеста, или в правото си на съществуване. Или пък ви чака да види докъде ще стигнете в самоунищожението си – да ядете турски домати, македонски ябълки и ето ги идат и албанските сериали, без да подценявам албанското.
Една заслужена агония и една незаслужена.
Нищо лошо – всяка нация и кулутра има периоди на спад и възход, ама не за чужда сметка или изгода.

ЕПИЛОГ
Киното и има ли то почва у нас

Един колега в сферите на киното със заплата 300 лева ми разказа, че получил предложение да стане началник в Кремиковци на някаква нощна смяна с подозрително и според него неприлично висока заплата.
- Но какво ще трябва да правя – попитал той. – Сигурно трябва да се оправям с бригада цигани, затова ми давате такава висока заплата.
- Да, бригадата е от цигани, но ти нищо няма да правиш. Само ще ги оставяш те да правят каквото си знаят ...през нощта. Ще изнасят това онова.
Той отказал и останал на онази заплата, за щастие още няколко години.
Да, ама в киното все пак се крадат идеи.
В комбинатите вече няма нищо за крадене.