Това, което се случи на фестивала “Златна роза” не е скандал. Скандално е управлението на държавата и в частност това на Министерството на културата. Може би наистина трябваше да минат двадесет години, а поколението, което прави днес кино в България да се смени, за да станем свидетели на събитието, което повечето медии непознати с историята на световното кино, определиха като скандал. Скандал няма. Позиция се изразява тъкмо по този начин. Безапелационно, решително, може би спонтанно, но искрено и смело, и разбира се, в най подходящото място и време – традиционният фестивал на българското игрално кино “Златна роза”.
    Български режисьори и продуценти излязоха с декларация: “ (...) напускаме фестивала в знак на протест, защото не можем да се примирим, че законодателната и изпълнителната власт в България, многократно нарушават Закона за киното. Не можем да приемем, че след повече от година лъжи и обещания, правителството отново няма да изпълни своите поети ангажименти за финансиране на Българско кино (...) Ако министърът на културата не е в състояние да приложи закона за кино смятаме, че той трябва да се оттегли от поста си.” Кратко и ясно.
    Трябва да припомня, че тази декларация е предшествана от други две само в последния месец (иначе, те са многобройни) – едната датира от 21 септември, подписана от десет творчески организации, а другата от 17 септември, подписана от Националния съвет за кино. Всички те са адресирани до Бойко Борисов и Цецка Цачева, и алармират за погазването на Закона за филмовата индустрия. Глас в пустиня. Сагата продължава с днешното участие на зам. - министърът на културата Димитър Дерелиев (колега, дългогодишен директор на НФЦ) в предаването “Тази сутрин” на bTV, който нарече искането за оставка абсурдно, защото г-н Рашидов всекидневно се борел за българската култура... А ресорният министър Рашидов се бори за българското кино и култура като води делегация на фестивала във Венеция, където мига с очички и се радва на световния успех на българското кино в лицето на “жената отникъде”, Драгомира Бонева, по-известна като Мишел Бонев. Г-н Рашидов и неговия екип са част от правителството на Бойко Борисов, а не опозиция на Симеон Дянков или премиера. Като министър трябва да защити бюджета на своето министерство, ако не - да напусне с достойнство. Това е позиция, а другото е цинизъм.
    Всичко това можеше да не се случи, ако миналата година правителството на Борисов не погази закона, а след последната сесия на националните художествени комисии, не бе наложен мораториум върху държавното финансиране, респективно производството на български филми. Защото есенните конкурсни сесии бяха нулирани, а това си е чист мораториум.
    Наблюдавам и следния парадокс. Аз вероятно ще съм последният човек, който би защитил политиката и управление на т.нар. тройна коалиция. В интерес на истината, и тъй като премиерът-реформатор Борисов постоянно се оправдава с наследството на тази коалиция, трябва да отбележа, че всички филми, които участват в афиша на “Златната роза” се финансирани по времето на Тройната коалиция. Както се казва, покрай сухото гори и суровото. А какво ще остане от наследството на Борисов? Оксиморонът “български Лувър”?
    Мисля си и още нещо. Моите колеги не са достатъчно радикални. Те трябваше да стигнат по-далеч. Режисьорът Димитър Митовски (“Мисия:Лондон”) обяви, че въпреки тяхното оттегляне, филмите остават на фестивала, защото са правени за публиката. Не съм съгласен. Зрителите трябва да бъдат уважавани единствено с качествени филми. Какво стои зад посланието “ние напускаме фестивала?” Не присъстваме в кинозалата, на пресконференциите, на коктейлите или какво? Авторите напускат своето участие заедно със своите филми. Това е отказ да участваш в конкурсната програма. Взимаш си копието и тръгваш. Всичко останало е компромис, и предполагам доза суета. Така се бойкотира фестивал. Другото е, както казваше баба ми: хем мома, хем гюбя, или казано по друг начин: хем боли, хем сърби...

Добре, а може ли един въпрос? Кога в България, най-накрая ще започне да се прави хубаво кино???? Искаме пари, искаме субсидия! Ами за 20 години са произведени над 300 игрални филма... от тях мога да спомена като що годе прилични на фона на световната кино еволюция - някъде около 5-6! Е защо тогава да се дават пари на киното в България. Явно отговора е друг и финансирането трябва да е на друг принцип. Поздрави... един киноман!