Режисьорът, който преди дни навърши 77 години, ще бъде специален гост на 15-ия София Филм Фест и ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното. Българската публика ще има възможност да види най-новата му творба „Изгнаници” – деликатна, но унищожителна сатира, изпълнена с много автобиографични моменти. Филмът е разказ за пътя на кинотворец, който не се стреми към нищо друго, освен възможността да се изразява свободно, но открива, че тази свобода не е достъпна в родината му и заминава за чужбина... „Изгнаници” е част от програмата Фокус Франция на 15-ия София Филм Фест, реализирана с подкрепата на Френския културен Институт в София, който през 2011 година празнува своя 20 годишен юбилей!

Отар Йоселиани е роден на 2 февруари 1934 година в Тбилиси, Грузия. Първоначално учи пиано в музикалното училище в родния си град, а през 1953 е приет да следва в механо-математическия факултет на Московския държавен университет. Две години по-късно се прехвърля във ВГИК, в майсторския клас на Александър Довженко. Снима първия си късометражен филм „Акварел” (излъчен по телевизията) през 1958 г., а „Април” (1961) е забранен в СССР до началото на 70-те.

В следващите 2 години Йоселиани се прехранва като рибар и металург, докато през 1966 най-сетне успява да завърши дебютния си пълнометражен филм „Листопад” – безспорно доказателство за оригиналния му авторския почерк. Пропит с лек хумор, филмът е прелестен поетичен етюд за съзряването, майсторски изпълнен, наситен с размисъл и добросърдечност. „Листопад” е удостоен с наградата на ФИПРЕССИ за най-добър дебют на кинофестивала в Кан, но отново е забранен от съветската цензура. Същото сполетява и документалния „Стари грузински песни” (1969).

„Птица безгрижна”, заснет през 1971 г., е една от най-емблематичните творби на Йоселиани, в която историята за чаровен тромпетист е разказана с много симпатия и дискретен хумор, и веднага грабва сърцата на зрителите. Показът на филма е ограничен – само за киноклубовете. И въпреки че през 1979 г. режисьорът е отличен като заслужил артист на Грузия, това десетилетие си остава най-мрачното в творческата му кариера, с един единствен филм – „Пасторал” (1975), носител на наградата на ФИПРЕССИ от Берлинале (едва през 1982 г., а премиерата отново се забавя, този път с 4 години).

Възхитително заснета черно-бяла хроника, уловила същината на живота в едно грузински кътче, „Пасторал” разказва за градски струнен квартет, който започва репетиции в малко грузинско селце. Настанени във ферма, музикантите се оказват в центъра на интензивния местен живот – работа на полето, флиртове, банкети, но си тръгват, без почти нищо да се е променило – освен спомена, който оставят у едно младо момиче, пробудило се за любовта. За съжаление, Отар Йоселиани още веднъж трябва да преглътне посегателството върху артистичната си свобода и това става причина през 1982 г. да емигрира във Франция, където живее и работи до днес.

През 80-те години той снима няколко документални филми за телевизията, а през 1984 г. режисира „Любимците на луната” (Специалната награда на журито във Венеция 1984), история за стари предмети, които преминават от ръка на ръка, и за страстта към притежание, която замъглява съзнанието на различни персонажи, чиито съдби се преплитат в интригата.

През 1986 г. Отар Йоселиани е член на Международното жури в Берлин, a в следващите няколко години филмите му печелят награди на престижни световни кинофоруми („И стана пожар” и „Разбойници, глава VII” – Специална наградата на журито във Венеция, „Лов на пеперуди” – Наградата „Андрей Тарковски” в Москва, „Сбогом, роден дом” – Наградата на ФИПРЕССИ на Европейските филмови награди).

През 2002 г. самият режисьор е удостоен със Сребърна мечка за „Понеделник сутрин” – филм, който лично представи на българските зрители на 7-то издание на София Филм Фест през 2003 г. Едновременно ексцентричен и комичен, филмът е разказ за мъж, който иска да избяга от досадното ежедневие и да се наслади на собствената си свобода, но когато най-после успява да осъществи мечтаното бягство, се оказва, че семейството изобщо не е забелязало отсъствието му.

Комедията „Есенни градини” бе включена в програмата на София Филм Фест 2007, а по повод 15-тото издание на фестивала Отар Йоселиани отново ще ни удостои с присъствието си, за да ни запознае лично с драмата „Изгнаници”, която художествено обобщава собствените му творчески премеждия.