Кадър от филма "Дванайсет разгневени мъже"

Американският филмов режисьор Сидни Лъмет почина на 86-годишна възраст, съобщава "Ню Йорк Таймс". Лъмет е един от водещите режисьори през втората половина на ХХ век. Той е сред творците от “телевизионното поколение”, заедно със Сам Пекинпа, Артър Пен, Алън Пакула и др. Син на актьор от “Европейски Идиш Театри”, Ламет е дете-актьор, което започва да играе на петгодишна възраст и не престава до влизането си в редовете на армията на САЩ - тогава е на седемнадесет години. След отбиване на военната си служба, той се връща в Ню Йорк и започва работа като режисьор - в театъра и телевизията. През петдесетте години режисира над двеста и петдесет телевизионни шоу-програми, много от които предавани на живо. Сред телевизионните продукции с негово участие са такива като “Опасност”, “Ти си там”, “Мама”, “Занаят Телевизионен театър ”,”Часът алкоа”, “Goodyear TV Playhouse”, “Студио едно”, “Омнибус”, “Плейхаус 90”, “Историята на Сако и Вануети”, “Кометата Айсмън”. Режисьорският му дебют в игралното кино е през 1957 г. с “Дванадесет разгневени мъже” - с него печели три номинации за награди на Академията, включително за “Най-добър филм” и “Най-добър режисьор”. През следващите няколко години работи върху “Stage Struck” и “Такава жена”. През шестдесетте години режисира “Беглецът”, “Поглед от моста”, “Дългото пътуване на деня към нощта”, “Fail-Safe”, “Заложна къща”, “Хълмът”, “Групата”, “Смъртоносна афера”, ”Bue-bue Braveman”, “Морска чайка”, “Срещата”.
Режисирал над 40 филма от различни жанрове. Повечето от тях Лъмет е заснел в родният си Ню Йорк. През 2005 г. той беше отличен от Американската киноакадемия с "Оскар" за цялостно творчество. Преди това Сидни Лъмет пет пъти е получавал номинация за "Оскар" без да спечели: за най-добър режисьор за "12 разгневени мъже" (1957 г., с Хенри Фонда в главната роля), "Кучешки следобед" (1975 г., с Ал Пачино) , "Телевизионна мрежа" (1976 г., с Питър Финч и Фей Дънауей) и "Присъдата" (1982, с Пол Нюман, по сценарий на Дейвид Мамет) и за най-добър сценарий като съавтор за "Принцът на града" (1981 г.). След другите му популярни заглавия е "Серпико", от 1975 г., в който главната роля е на Ал Пачино.