Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2006 22:01 - Бъдещето е история
Автор: dstatulov Категория: Изкуство   
Прочетен: 868 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.12.2006 22:54


        Винаги ми е било любопитно, как биха реагирали първите зрители на киното, ако вместо “Пристигане на влак на гара Сиота” им е бил прожектиран филма “Джурасик парк”. През 1895 година същите тези първи зрители са тръгнали да бягат към изхода на киното, за да ни ги прегази пристигащия влак. На хората тогава им е било нужно известно време, за да свикнат с естетиката на новото технологично чудо на века. Бъдещето винаги е било подходяща тема за киното. Още в началото французинът Жорж Мелиес прави няколко неми филми, в които героите отиват на Луната. Творците винаги са били с няколко крачки напред преди учените. Тяхната представа за бъдещето не винаги е розова, но в повечето случаи се оказва реалистична. Можеш ли да изброиш колко са творбите в литературата и киното, които предвиждат в бъдещето неща, които днес изглеждат нормални за съвременния човек. Киното естествено не прави изключение. Разликата е, че може да онагледи идеите. Да подскаже как изглеждат те. Да им предаде завършен визуален вид. За това естествено допринасят все повече новите технологии в областта на специалните ефекти, а движеща се сила при тяхното развитие е, да направи филмите колкото се може по-реалистични. Дори и най-фантастичните. Но преди всичко са идеите и историите, в които са подплатени. В началото са били буквалните екранизации на фантастични и приказни романи. В годините на Експресионизма, немските режисьори черпят с пълни шепи от своята митология при създаването на филми като “Кабинетът на д-р Калигари”, а по-късно “Голем, как се появи на този свят”, “Пръстенът на Нубелунгите”. Най-яркия и един от първите филми от този период е “Метрополис” (1926) на Фриц Ланг, който е сниман цели две години и за времето си е използвал най-съвременните трикови снимки. Това е и първия пример след филмите на Жорж Мелиес, където киното обръща сериозно внимание на научната фантастика. Фриц Ланг вижда бъдещето доста апокалиптично, основните теми на филма звучат и сега доста актуално – заробващото влияние на техниката, безумството на откриватете и, които мечтая за световно господство, конфликтът между човекът и неговото създание – роботът. Очевидно от 1926 година до днес сюжетите не са се променили особено. Само техниката на заснемане е на друго ниво. В бъдещето творците намират прекрасната условна среда, в която не само могат да реализират фантазиите си, но и да изразят идеите, които ги вълнува в настоящето. Там те могат спокойно да критикуват, да обвиняват, да лъжат, да свалят правителства или да въдворяват нов обществен ред. Не са малко режисьорите в бившия соцлагер, които се възползваха от този похват. Най-ярък пример за това са “Сорасис” и “Сталкер” на Андрей Тарковски.    Бъдещето непрекъснато изкушава филмовите режисьори, като в повечето темата се използва най-вече с комерсиална цел, а възможността да се приложат на практика най-новите специални ефекти става задължителна. Най-много от бъдещето се интересува американското кино. То дава и най-светлите комерсиани примери за това. Като се започне с “Tерминатор”-ите, продължиш “Завръщане в бъдещето” и “Джурасик парк”, все умножени по три, и завършиш с по-смислените “Изкуствен интелект” и “Специален доклад”. Истината е, че дори Холивуд, колкото и комерсиално да експлоатора темата за бъдещето, в повечето случаи го вижда доста апокалиптично и катастрофално. Сякаш преставите ни за това, което ни очаква винаги е свързан с фатален край – за хората, за планетата, за цивилизацията. В това отношение най-ярък пример дават филмите на Тери Гилиъм. Още с “Бразилия”, направен по мотиви от “1984” на Оруел, в бъдещето личността е тотално смазана от механизма за контрол, който е създаден. В “12 маймуни” пък дори Брус Уилис не може да спаси човечеството. Нама щастлив край, както за героя, така и зрителите. Няма го и очаквания катарзис. Бъдещето се оказва добра сюжетна плоскост, върху която творците могат да изразят неудовлетворението си от настоящето. Може би единственият, който все пак вижда някаква надежда е Джордж Лукас. Но неговите “Междузвездни войни” са проектирани в миналото “Преди много, много години, в една далечна галактика...” Как обаче самото кино представя себе си в бъдещето. Още с откриването на телевизия мнозина предвещаваха смъртта на седмото изкуство, но тези прогнози се оказаха силно преувелечени и погрешни. В интерес на истината обаче, киното отсъства в сюжетите на фантастичните филми. Сякаш в бъдещето хората вече не ходят на кино и не се правят филми. Дали това не е проява на скрития страх на режисьорите – все едно да заснемат собственото си погребение? За сега никой не се наема да покаже това на екрана.              



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dstatulov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1147340
Постинги: 192
Коментари: 602
Гласове: 801
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031