Постинг
21.04.2008 15:23 -
Филмът „Катин” на Анджей Вайда
Предистория
13 септември, 1939 г. – Източните граници на Полша: хората бягат и от германците и от съветите, които са атакували Полша от изток. Пътувайки с дъщеря си, Анна търси своя съпруг Анджей, капитан от Краковски кавалерийски полк. Тя открива полка на мъжа си, който е пленен от съветски войски. Анджей не може да избяга от затвора, защото смята това за дезертьорство, въпреки че е много болезнено за него да изостави жена си и дъщеря си. Пленените офицери са изпратени на изток със съветски военен влак. Анна се опитва да се върне в Краков, но съветско-германска комисия й отказва разрешително за пътуване. Съветски офицер, който живее в същата къща й предлага помощта си: знаейки, че полските офицери са обречени, той предлага на Анна да се омъжи за него, за да спаси себе си и дъщеря си от заточение. Но Анна отказва, а междувременно снаха й е арестувана и отведена от НКВД. След нападението на Съветския съюз над Полша (17. 09. 1939) близо 4500 полски офицери и кадети са затворени в лагера Козелск на територията на СССР. Повечето от тях са избити в Катин близо до Смоленск през април и май 1940 г. по заповед на Сталин. Общо 15 000 офицери, войници и полицаи, държани в лагерите в Козелск, Осташков и Старобелск, са убити. През 1943 г. германците обявяват, че са открили масовите гробове край Катин. Съветският съюз не поема отговорност и обвинява фашистите за престъплението. През 1944 г. доказателствата са фалшифицирани. В комунистическа Полша всеки, който е обсъждал Катинското клане, е бил тормозен от милицията. За света това престъпление така и не съществува. Какво са 15 000 души в сравнение с Холокоста? За поляците престъплението е особена трагедия – то е част от плановете на Германия и СССР да унищожат интелектуалния потенциал на нацията. Фашистите са убивали полски интелектуалци – например професорите от Ягелонския университет – или са ги затваряли в концентрационни лагери по същата причина. Според Анджей Вайда без екранизацията на този ключов момент за полското национално самосъзнание неговата историческа филмова хроника би останала фатално непълна. Той обяснява десетилетното “закъснение”, с което се появява филмът, с липсата на адекватна висока и убедителна литературна творба по темата. Съветският съюз с десетилетия не само отрича своето участие в престъплението, но се опитва да го припише на своя тогавашен съюзник - Хитлерова Германия. Единствено благодарение на категоричния протест на американския съдия Бидъл, “Катин” не е включен в обвинителния акт срещу ръководната клика на Третия райх в Нюрнберг. Десетилетната лъжа на официална Москва намери своя срамен край едва след като през 1992 г. президентът на Русия Борис Елцин предаде на Полша оригинала на решението на Политбюро с подписите на Сталин, Берия и другарите им. През последните години обаче Москва отново нагазва в блатото на отричането и жалкото увъртане. През 2005 г. генералната прокуратура прекрати 14-годишното следствие по “Катинското дело” поради изтичане срока на давност. Прокуратурата отхвърли становището на полската страна, че става дума за геноцид, за който не се предвижда давност. През май тази година Московският градски съд отказа реабилитация на “Катинските жертви”, тъй като нямало доказателства за осъждането им по политически мотиви. Те били станали жертва просто на “длъжностно престъпление” и на “превишаване на служебни пълномощия”. На този фон Анджей Вайда не престава да напомня, че филмът му не е “антируски” (както вече започнаха да пишат някои масови руски медии), че днешните руски граждани не носят отговорност за престъпление по заповед на тогавашното Политбюро. „Филмът не представлява историята на самото престъпление. Той разказва историята на лъжата за него. Семействата на избитите е трябвало да живеят с тази лъжа години наред. Тяхната съдба е главната тема на филма.” Анджей Вайда КАТИН Катyn Полша, 2007, 118 мин, цветен Реж. Анджей Вайда, с Артур Змиевски, Мая Остазевска, Ян Енглерт Номинация „Оскар” ’08, за най-добър неаглоезичен филм Анджей Вайда (режисьор) Полски режисьор, роден през 1926 г. в Сувалки. Учи рисуване в Академията по изкуствата в Краков. Дипломира се в Режисьорския факултет на Филмовото училище в Лодз. Ръководи киностудия „Х” (1972-83) и Асоциацията на полските кинодейци (1973-83). Главен мениджър на театър „Повшехни” във Варшава (1989-90), сенатор на Република Полша (1989-91). Носител на „Сребърна раковина” от Сан Себастиан за Сватба и на „Златна палма” за „Човекът от желязо”. Носител на Европеска филмова награда ’90, „Златен лъв” ’98, „Оскар” 2000 и „Златна мечка” ’06 за цялостно творчество. Доктор хонорис кауза на много университети, сред които във Вашингтон, Болоня, Краков, Гданск, Академията по изкуствата във Варшава, Филмовото училище в Лодз, ВГИК в Москва. Основател и лектор (от 2002 г.) на Майсторското училище по кинорежисура на Анджей Вайда.
13 септември, 1939 г. – Източните граници на Полша: хората бягат и от германците и от съветите, които са атакували Полша от изток. Пътувайки с дъщеря си, Анна търси своя съпруг Анджей, капитан от Краковски кавалерийски полк. Тя открива полка на мъжа си, който е пленен от съветски войски. Анджей не може да избяга от затвора, защото смята това за дезертьорство, въпреки че е много болезнено за него да изостави жена си и дъщеря си. Пленените офицери са изпратени на изток със съветски военен влак. Анна се опитва да се върне в Краков, но съветско-германска комисия й отказва разрешително за пътуване. Съветски офицер, който живее в същата къща й предлага помощта си: знаейки, че полските офицери са обречени, той предлага на Анна да се омъжи за него, за да спаси себе си и дъщеря си от заточение. Но Анна отказва, а междувременно снаха й е арестувана и отведена от НКВД. След нападението на Съветския съюз над Полша (17. 09. 1939) близо 4500 полски офицери и кадети са затворени в лагера Козелск на територията на СССР. Повечето от тях са избити в Катин близо до Смоленск през април и май 1940 г. по заповед на Сталин. Общо 15 000 офицери, войници и полицаи, държани в лагерите в Козелск, Осташков и Старобелск, са убити. През 1943 г. германците обявяват, че са открили масовите гробове край Катин. Съветският съюз не поема отговорност и обвинява фашистите за престъплението. През 1944 г. доказателствата са фалшифицирани. В комунистическа Полша всеки, който е обсъждал Катинското клане, е бил тормозен от милицията. За света това престъпление така и не съществува. Какво са 15 000 души в сравнение с Холокоста? За поляците престъплението е особена трагедия – то е част от плановете на Германия и СССР да унищожат интелектуалния потенциал на нацията. Фашистите са убивали полски интелектуалци – например професорите от Ягелонския университет – или са ги затваряли в концентрационни лагери по същата причина. Според Анджей Вайда без екранизацията на този ключов момент за полското национално самосъзнание неговата историческа филмова хроника би останала фатално непълна. Той обяснява десетилетното “закъснение”, с което се появява филмът, с липсата на адекватна висока и убедителна литературна творба по темата. Съветският съюз с десетилетия не само отрича своето участие в престъплението, но се опитва да го припише на своя тогавашен съюзник - Хитлерова Германия. Единствено благодарение на категоричния протест на американския съдия Бидъл, “Катин” не е включен в обвинителния акт срещу ръководната клика на Третия райх в Нюрнберг. Десетилетната лъжа на официална Москва намери своя срамен край едва след като през 1992 г. президентът на Русия Борис Елцин предаде на Полша оригинала на решението на Политбюро с подписите на Сталин, Берия и другарите им. През последните години обаче Москва отново нагазва в блатото на отричането и жалкото увъртане. През 2005 г. генералната прокуратура прекрати 14-годишното следствие по “Катинското дело” поради изтичане срока на давност. Прокуратурата отхвърли становището на полската страна, че става дума за геноцид, за който не се предвижда давност. През май тази година Московският градски съд отказа реабилитация на “Катинските жертви”, тъй като нямало доказателства за осъждането им по политически мотиви. Те били станали жертва просто на “длъжностно престъпление” и на “превишаване на служебни пълномощия”. На този фон Анджей Вайда не престава да напомня, че филмът му не е “антируски” (както вече започнаха да пишат някои масови руски медии), че днешните руски граждани не носят отговорност за престъпление по заповед на тогавашното Политбюро. „Филмът не представлява историята на самото престъпление. Той разказва историята на лъжата за него. Семействата на избитите е трябвало да живеят с тази лъжа години наред. Тяхната съдба е главната тема на филма.” Анджей Вайда КАТИН Катyn Полша, 2007, 118 мин, цветен Реж. Анджей Вайда, с Артур Змиевски, Мая Остазевска, Ян Енглерт Номинация „Оскар” ’08, за най-добър неаглоезичен филм Анджей Вайда (режисьор) Полски режисьор, роден през 1926 г. в Сувалки. Учи рисуване в Академията по изкуствата в Краков. Дипломира се в Режисьорския факултет на Филмовото училище в Лодз. Ръководи киностудия „Х” (1972-83) и Асоциацията на полските кинодейци (1973-83). Главен мениджър на театър „Повшехни” във Варшава (1989-90), сенатор на Република Полша (1989-91). Носител на „Сребърна раковина” от Сан Себастиан за Сватба и на „Златна палма” за „Човекът от желязо”. Носител на Европеска филмова награда ’90, „Златен лъв” ’98, „Оскар” 2000 и „Златна мечка” ’06 за цялостно творчество. Доктор хонорис кауза на много университети, сред които във Вашингтон, Болоня, Краков, Гданск, Академията по изкуствата във Варшава, Филмовото училище в Лодз, ВГИК в Москва. Основател и лектор (от 2002 г.) на Майсторското училище по кинорежисура на Анджей Вайда.
Няма коментари
Търсене
