Роден на 28.ІV.1950 г. в Бяла Черква, Вълчинов завършва Българска филология в СУ ”Климент Охридски” и актьорско майсторство в тогавашния ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1975), в класа на Боян Дановски. Логично е да предположим, че след такава солидна подготовка ще последва и още по-стабилна реализация - при това в театъра, киното, телевизията и литературата (той е член на САБ, СБП и СБФД), но действителността ни се оказва по-различна и по-сурова.

Вълчинов е режисьор в театрите в Стара Загора (1976-78) и Монтана (1978-80). В “Студия за игрални филми” работи като асистент-режисьор и редактор (1987-1991), дори за малко е съветник в несъществуващия вече НСРТ (1999-2001) на човек, “който нищо не разбираше от телевизия”, като резултатите се оказват доста скромни, а разочарованията огромни. От театралните митарства остават приличните постановъчни версии на “Сако от велур” и “Зидари”, телевизионната му авантюра я помним с популярното, някога, шоу “Клуб на кралете”, докато пребиваването на Николай Вълчинов в киното е свързано най-вече със спрените му и нереализирани повече от 10 сценария...

До последно се възхищавах на неговия киноентусиазъм и желание да си говорим за новите тенденции в киното. Споделяше по детски всеки филм, който му е направил голямо впечатление. Наистина беше голям киноман. Той обичаше киното!

Бог да го прости!