По случай 90-годишнината от рождението на Фелини и юбилейните 50 години от премиерата на „Сладък живот”, между 28 май и 3 юни в рамките на Фестивала на европейските копродукции ще бъдат прожектирани филмите „Сладък живот”, „8 Ѕ”, и биографичната творба на режисьора Пакито дел Боско „Федерико Фелини: Автобиография” (2000).

„Не вярвам в абсолютната свобода на твореца. Ако е свободен да се стреми към всичко онова, което предпочита – той в края на краищата няма да направи нищо.”

„Филмите се родеят със сънищата. Киното използва езика на съня – години могат да преминат като миг, можете да се пренесете без усилие от едно място на друго. Разказът е съставен от образи. В реалността на киното всеки детайл, всяко светлинно петно означават нещо – така е и в сънищата.”

„Няма край. Няма и начало. Съществува само безграничната страст към живота.”

През 1974 година Фелини получава награда за цялостен принос, поднесена му от екипа на фестивала в Кан, 11 години по-късно във Венеция му връчват „Златен лъв” за цялостен принос, а през 1993 година идва ред и на „Оскар” за неговия принос в киноизкуството.

Премиерата на „Сладък живот” в Италия е на 5 февруари точно преди 50 години. Филмът с участието на Марчело Мастрояни, Анита Екберг, Анук Еме, се е превърнал в една от емблемите с подпис Фелини. С „Оскар” за костюми, с Оскарови номинации за най-добър режисьор, сценарий и сценография, и – разбира се – със „Златна палма” от Кан, „Сладък живот” е филм, задължителен за всеки ценител на киното по света.

„8 Ѕ”, с участието на Мастрояни, Клаудия Кардинале, Анук Еме, се появява на екран на 14 февруари 1963 година. Творбата има в актива си „Оскар” за чуждоезичен филм и за костюми, номинации за наградата на Американската академия за режисура и за сценография, както и Голямата награда на Московския кинофестивал, специална награда от фестивала в Берлин и още десетки международни отличия, а също и признанието на милиони зрители от няколко поколения.

„Открих, че за един творец не е толкова важно онова състояние на духа, което определяме като „вдъхновение”; дори няма особено значение какво искаме да кажем или да си спомним, да съжалим за нещо или срещу нещо да се разбунтуваме… Не – важен е НАЧИНЪТ, по който казваме всичко. Изкуството е умение, занаятчийство. Някои хора наричат подхода към работата „стил”. Стилът обединява спомени, идеология, емоционално усещане, носталгия, предчувствия с начина, по който ги интерпретираме в опита да ги предадем на другите. От значение е не толкова КАКВО казваме, а начина, по който го изразяваме.”

„Публиката е загубила навика си да ходи на кино. Киното вече не притежава онзи хипнотичен чар и авторитет, с помощта на които властваше преди време. Образът, който ни предлагаше – на сън, който сънуваме с отворени очи – е изчезнал. Дали все още е възможно хиляда души да се съберат в тъмнината на салона и да преживеят съня, който един човек е режисирал?”


Прожекциите:

29 май – „Сладък живот”, начален час 16:00
30 май – „8 Ѕ”, начален час 16:30
1 юни – „Федерико Фелини: автобиография”, начален час 19:00
3 юни – „Девет”, филмът-реверанс на Роб Маршал към творчеството на Фелини, е с начален час 19:00